Доц. Щерьо Ножаров: Компенсират страха от реформи с по-високи данъци

04/11/2026, 20:53

Кадър Нова Нюз, архив

Между 87% и 93% от целия касов ресурс по Консолидираната фискална програма отива за покриване на текущи разходи като заплати, социални плащания и издръжка, заяви финансовият анализатор и преподавател в Университета за национално и световно стопанство доц. Щерьо Ножаров в предаването "България, Европа и светът на Фокус" по Радио ФОКУС.

Експертът коментира одобрените от правителството проекти за промени в основните данъчни закони – сред които тези за корпоративното подоходно облагане, доходите на физическите лица, ДДС, акцизите и местните данъци – като предупреди, че новите мерки ще ударят частните инвестиции и ще върнат част от икономиката в сивия сектор.

По думите на икономиста постоянните разходи вече трайно надхвърлят капацитета на приходната система, а България се намира и в процедура по прекомерен дефицит по Пакта за стабилност и растеж, пише dunavmost.com.

"При такива структурни деформации, дори да премахнем капиталовата програма от бюджета, пак ще имаме немалък дефицит", посочи доц. Щерьо Ножаров. Той припомни, че в бюджетния план, изпратен от правителството до Брюксел и оповестен пред гражданите съгласно европейския регламент, на 35-а страница в таблица 6 е записано, че без мерки дефицитът през следващата година би стигнал до 7,3% при 4% в момента. Въпреки че събираемостта на приходите е с около 9% по-добра спрямо миналата година, тя не може да компенсира рязкото нарастване на разходите, а капиталовите разходи вече не могат да служат като буфер.

Сред най-сериозните удари върху предприятията е промяната в авансовите вноски за корпоративния данък, която изисква от фирмите да внасят авансово 90% от дължимия за годината налог.

"Разбира се, това означава бизнесът да кредитира правителството с нулева лихва, това е много сериозно нещо. Тоест фирмите през годината, вместо да имат пари да правят така наречените частни инвестиции в дейността си, да променят амортизирано оборудване, да въвеждат нови технологии, да наемат по-добри експерти и квалифицирани лица от работната сила, те реално трябва да кредитират правителството и накрая на годината реално да са внесли целия данък доста преди това", коментира преподавателят в УНСС.

Според него тази мярка ще свие допълнително частните инвестиции у нас, които в момента са едва 17% от брутния вътрешен продукт при необходими поне 23% за нормално развитие на икономиката. Доц. Ножаров определи отчитания икономически растеж от 3% като имагинерен, тъй като се дължи основно на средства от европейски фондове и изтеглени дългове, докато реалният растеж е едва 0,5%.

Сериозен риск за компаниите крие и ограничаването на пренасянето на данъчни загуби до 70% от положителния финансов резултат. Мярката засяга пряко предприятия, претърпели тежки загуби при инвестиции или по време на кризите от 2020 и 2022 година, както и компаниите, засегнати от настоящата криза в Черно море. Заради ограничения трафик по морските пътища фирмите, които пренасят зърно, химикали, доставки и суровини за металургията, трупат загуби, а новите данъчни рестрикции могат да доведат част от тях до фалит.

Бизнесът е изправен и пред рязко поскъпване на местните налози заради данъчните оценки на имотите и таксата за битови отпадъци. Предприятията разполагат с големи работни площадки, а нито една община в страната все още не е готова да въведе принципа "замърсителят плаща", въпреки изтеклите европейски срокове.

"Бизнесът може да получи шоково увеличение на разходите за общински налози", предупреди доц. Ножаров.

По отношение на работещите икономистът постави под въпрос справедливостта на предвиденото облагане на ваучерите за храна за сумите над 100 евро. Той припомни, че този социален инструмент е бил един от малкото работещи механизми за изсветляване на доходите.

"Към момента просто това стимулира и работещите, и работодателите отново да се върнат в сивия сектор, след като ще се облагат тези ваучери, дори за разликата спрямо преди", категоричен бе анализаторът.

По отношение на ставките на ДДС експертът смята, че правителството правилно се въздържа от отстъпки пред отделните браншове. Той обаче определи като "фискални екзотики" идеите за въвеждане на данък свръхпечалба, новия акциз за мощни автомобили, така наречения данък уикенд, както и увеличението на глобите при превалутирането в евро с 96%. Според него това са опити за пълнене на фискални дупки чрез изкривяване на данъчното законодателство.

Основната причина за данъчния натиск според икономиста се крие в отказа на управляващите да оптимизират държавния апарат. За последните пет години разходите за заплати в публичния сектор са нараснали със 114% – повече от два пъти, скачайки от 5,77 милиарда на 12,4 милиарда. Разходите за персонал вече поглъщат 10,7% от БВП при 9,4% преди петгодишния период, колкото е и средното ниво за Европейския съюз. В същото време щатът на администрацията се е разширил с близо 15%.

"Не трябва с увеличение на данъчно-осигурителната тежест ние да компенсираме страха от реформи в администрацията. Защото за мен точно така стоят нещата. Страхът от реформи в публичната администрация се компенсира с увеличение на данъчно-осигурителната тежест", заяви доц. Щерьо Ножаров.

Той допълни, че се залага и на вдигане на минималния и максималния осигурителен доход, от което хазната очаква половин милиард повече приходи, вместо да се реформират категориите труд и ранното пенсиониране. По думите му в Европа вече не е останала държава с ранно пенсиониране под 60 години, докато у нас практиката за пенсиониране на 50 години в системата на МВР и други ведомства продължава да действа.

Доц. Ножаров подчерта, че процедурата по прекомерен дефицит по новата фискална рамка от 2024 година, в каквато се намира и Франция, е много по-строга от предишните и изисква реална смелост. Без структурни реформи в администрацията новите данъчни тежести само ще изтласкат бизнеса в сивия сектор, без да донесат очакваната от правителството събираемост и без да извадят страната от процедурата по прекомерен дефицит.