ЕФЕ: Новият враг на Европа: сушата ще става все по-честo срещано явление през следващите години

20/08/2026, 12:24

кадър: Петел

Европа е изправена пред тежка суша, причинена от липса на валежи и последователни горещи вълни - криза, която вероятно ще се повтори през следващите години, предаде испанската новинарска агенция ЕФЕ. Тази година намаляването на водния обем в реките, като Дунав, причини сериозни икономически последици за селското стопанство, производството на енергия, търговията и водоснабдяването.

„Това е тенденция, с която трябва да свикнем, и изключителното в ситуацията е, че е съпроводена с много високи температури“, каза пред ЕФЕ генералният координатор на екологичната фондация „Глобъл Нейчър“ (Global Nature) Антонио Гилем.

„Не бива да отправяме обезпокоителни послания, но става все по-трудно да гарантираме, че ще имаме достатъчно вода с адекватно качество в точното време и на точното място“, добави той.

Дунав на историческо дъно

Основен симптом на континенталната суша е река Дунав, икономически и енергиен двигател за няколко европейски страни, които са видели, че ниските водни нива пречат на поддържането на речния транспорт и засягат атомните електроцентрали.

Австрия е една от засегнатите страни, тъй като регистрира най-сухия си 12-месечен период от 1850 г., в резултат на което нивата на Дунав са изключително ниски, което, заедно с оскъдните подпочвени води, води до селскостопански загуби до един милиард евро.

В Унгария сушата е засегнала 89% от страната, а спадът на Дунав, до 140 сантиметра под нормалното, е наложил изключването на седем турбини в атомната електроцентрала. В Румъния два реактора бяха изключени от централата, произвеждащи 20% от електроенергията на страната.

Подобна е ситуацията в Словакия, с изключително засушаване в три четвърти от територията и исторически ниски нива на Дунав, както и в България, където речният транспорт и снабдяването с питейна вода са изправени пред криза.

Полша има шест енергийни блока в две електроцентрали, спрени поради сушата, макар че в този случай това се дължи на ниското ниво на река Висла.

Селскостопански загуби за милиони

„Първичният сектор е този, който ще бъде най-засегнат“, каза Гилем, добавяйки, че „природата не познава граници, поради което са необходими глобални политики“.

Във Франция сушата е причинила тежки селскостопански загуби, които биха могли да достигнат милиарди евро, според министъра на земеделието Ани Женевар.

В Италия река По е загубила средно 65% от дебита си, докато Тибър и предалпийските езера преживяват критични периоди, нещо, което засяга селскостопанския сектор, удвоявайки разходите за напояване в някои региони.

С исторически максимум от 41,8 градуса по Целзий това лято, Германия страда от екстремния спад на дебита на Рейн до 45 сантиметра в Кьолн, парализирайки транспорта на стоки и засягайки култури като пшеница и рапица.

Изправени пред безпрецедентна ситуация

Ситуацията със сушата причинява и по-малко видими последици, като липсата на вода в речните заливни низини.

Според Гилем, въздействието на сушите върху тези ливади означава, че те вече нямат графика на наводнения както преди, което води до видимо залесени полета, но много бедни на разнообразие от насекоми.

„Истината е в земята: първата стъпка е загубата на животинско биоразнообразие, а следващата стъпка е загубата на растително биоразнообразие“, заключи той.

В Обединеното кралство, след най-сухия юли в историята, сушата засяга три четвърти от Англия и цял Уелс, като 27 милиона души са под ограничения за вода и множество реки с изключително ниски дебити, които са оставили безпрецедентни картини като жълти тревни площи.

В Испания, след дъждовно начало на годината, ситуацията се влоши в речните басейни поради сухо лято и горещи вълни.

Водният резерв достигна 84,2% от капацитета си през май, но сега е на 66,2% поради екстремните условия през юли, който беше най-горещият в историята на Испания и най-сухият, откакто се водят записи.

По подобен начин Португалия претърпя суша в повече от 60% от територията си от юни насам, поради месечна стойност на валежите под обичайното, а с басейна на река Лима от 52% - средната месечна стойност е 65%.

В Швейцария валежите между април и юни са били най-ниските от 1901 г. насам, което е довело до затварянето на летните планински курорти и е затруднило водоснабдяването за добитъка.

В Белгия дебитът на река Маас е бил 10 пъти по-нисък от обичайното и властите са поискали ограничаване на дейности като пълнене на басейни или поливане на градини.

Хърватия, Сърбия и Босна и Херцеговина са преживели сериозни селскостопански щети и исторически ниски нива на валежите в някои реки, докато Албания е внесла електроенергия на стойност 41,5 милиона евро само през юли.