Проф. Драганов: Българският туризъм трябва да има самочувствие, а не да се страхува от високите цени

11/10/2026, 18:19

Кадър Нова телевизия

България има с какво да привлече заможните туристи, но продължава сама да се поставя в по-ниска ценова категория. Липсата на самочувствие, страхът от по-високите цени и навикът страната да се сравнява със съседите си в тяхна полза пречат на туристическия бранш да разгърне потенциала си. Това е основният акцент в оценката на проф. Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма, пред БГНЕС.

Поводът за разговора е отсъствието на България от международни класации за луксозен туризъм, в които Гърция и Хърватия привличат вниманието на заможните пътешественици. Проф. Драганов обаче гледа на ситуацията и като на знак за промяна: международният интерес към България расте, а страната постепенно се утвърждава като нова туристическа дестинация.

По думите му през януари в България са влезли с над 300 хиляди повече чуждестранни посетители в сравнение със същия месец на 2019 г. — годината преди пандемията, която той определя като най-силна за туризма. Според него тази тенденция показва, че страната все по-осезаемо присъства в полезрението на международния туристически пазар.

Платежоспособните туристи вече са тук

Проф. Драганов не приема схващането, че България привлича предимно туристи с ограничени финансови възможности. Той каза, че посетителите пристигат с достатъчно средства, включително с кредитни карти със значителни лимити, но решаващото е дали местният бизнес умее да предложи услуга на съответната цена.

„Туристите имат пари. Другото е дали ние умеем да ги привлечем и да ги накараме да ги похарчат тук“, обясни професорът.

Според него България често пропуска възможността да представи убедително предимствата си и да изгради образ на престижна туристическа дестинация. За разлика от нея, съседни държави умеят да превръщат своите предимства в разпознаваем международен бранд.

Страхът от високите цени спира развитието

Една от основните пречки пред българския туризъм е обществената съпротива срещу поскъпването на услугите. Проф. Драганов посочи, че страната продължава да поддържа ниски цени в европейски контекст, а това се отразява и върху възнагражденията на хората, заети в сектора.

„Ние имаме най-ниските цени в Европа, а когато започнем малко да повишаваме главата си, веднага се появява недоволство“, каза той. По думите му по-високите цени могат да доведат до по-добри заплати, по-високи приходи за бизнеса и повече постъпления в държавния бюджет.

Проф. Драганов подчерта, че българските туристически услуги не отстъпват непременно по качество на предлаганите в останалата част на Европа. Като пример той даде приготвянето на пица: процесът отнема приблизително четири минути както в Италия, така и в България, когато се използва същото оборудване.

Разликата, според него, е в готовността на бизнеса да поиска цена, съответстваща на качеството, и да заплаща достойно труда на служителите си.

Проф. Драганов обърна внимание и на необходимостта България да използва по-добре собственото си производство в туристическите услуги. Той даде пример с ресторантите, в които масово се предлага гръцка салата, докато в Гърция никъде няма да видите шопска и дори българското сирена там се продава под гръцка марка. Според него това показва колко важно е страната да развива и популяризира собствените си продукти.

Новото поколение дава повод за оптимизъм

Въпреки критиките проф. Драганов вижда положителна промяна сред младите хора в сектора. Той посочи, че все повече специалисти с образование и професионален опит в САЩ, Великобритания и други европейски държави участват в развитието на българския туризъм. Част от тях управляват големи туристически обекти както в България, така и по света.

„Ние имаме всичко — продукти, хора и производство. Това, което трябва да имаме, е достатъчно самочувствие“, каза експертът.

Според него именно увереността в качеството на българския туристически продукт трябва да бъде основата за по-доброто позициониране на страната в луксозния сегмент. България има необходимите ресурси, но трябва да престане да се подценява и да започне да представя възможностите си с увереността на равностоен европейски партньор.