Вдовицата на големия актьор Робин Уилямс за "терориста" в мозъка на нейния съпруг

04/10/2016, 07:20

Малко повече от две години след смъртта на носителя на "Оскар" Робин Уилямс, неговата съпруга написа много лично есе, в което разказва за мъчителното и често объркващо страдание, довело до смъртта на актьора през 2014 г.
Есето, озаглавено “Терористът в мозъка на моя съпруг,” беше публикувано във вторник в неврологично научно издание. Сюзън Шнайдер Уилямс описва детайлно загубата си и месеците, когато разумът на съпруга й започва да губи яснотата си заради болест, от която той не е знаел, че страда — болест, която е накарала 63-годишния актьор да се самоубие впослествие, пише webcafe.bg.

“Робин губеше разума си и го съзнаваше. Можете ли да си представите страданието, което е изпитвал, докато е усещал как неговото "аз" изчезва?”, пише г-жа Уилямс.

Робин Уилямс е страдал от заболяване, което се нарича "деменция с телца на Леви", или LBD - това е слабоизвестно мозъчно заболяване, което засяга над 1 млн. американци. То уврежда с течение на времето мозъчните клетки, като води до загуба на памет, самозаблуди, халюцинации, симптоми на болестта на Паркинсон и други здравословни проблеми. Семейството на актьора разбира, че той е страдал от това заболяване, едва след смъртта му.

“Бурята от симптоми,” пише Сюзън Уилямс, започва през октомври 2013, в месеца на втората годишнина от сватбата им.

“Страховете и тревожностите му стигнаха пика си до плащеща степен,” пише Уилямс. “Чудех се, без да го споделям с други - дали съпругът ми е хипохондрик.”
В следващите 10 месеца, Робин Уилямс се бори с параноя, самозаблуди, безсъние и други проблеми. Той получава панически пристъп през април 2014, когато е във Ванкувар за снимките на “Нощ в музея: Тайната на гробницата.”

Блестящият актьор среща затруднения да помни всяка от репликите си във филма, пише съпругата му.

“Тази загуба на памет и неспособност да контролира тревожността му го съсипваха,” споделя Сюзън Уилямс. “Никога няма да разбера истинските дълбини на неговото страдание, нито колко тежка е била борбата му. Но от моята гледна точка виждах най-смелия човек в света, играещ най-трудната роля в живота си.”
Серия изследвания, включително на кръвта и урината, плюс ядрено-магнитен резонанс на мозъка, не дават резултат. И все пак Сюзън и Робин Уилямс знаят, че нещо не е наред.

“Просто искам да рестартирам мозъка си,” спомня си тя думите на съпруга си.

През май 2014 Робин Уилямс е диагностициран с болестта на Паркинсон.

По-късно се проявяват още симптоми.

“Понякога той се оказваше замръзнал в някаква поза, неспособен да помръдне и беше обезсърчен, когато излизаше от нея,” разказва Сюзън Уилямс. “Той започваше да среща трудности с визуалната и пространствената си ориентация, не можеше да преценява разстояния и дълбочина. Загубата на базови мисловни функции само засилваше нарастващото му объркване.”

В рамките на болестта си Робин Уилямс изживява над 40 симптома на LBD.
Във втория уикенд на август 2014 бълнуванията на Робин Уилямс изглеждат по-слаби. В края на деня на 10 август 2014 той дори изглежда все едно започва да се подобрява, пише съпругата му.

“Когато си лягахме, съпругът ми ми каза: "Лека нощ, любов моя", и изчака моя познат отговор, "Лека нощ, любов моя", разказва Сюзън Уилямс.
Робин Уилямс умира на следващия ден.

Неговият личен асистент го открива в спалнята на дома му в Тибурон, Калифорния. Актьорът се е обесил с колан.

“След смъртта на Робин, времето вече не се движи по същия начин за мен,” споделя Сюзън Уилямс. “Търсенето на причини и смисъл в случилото се се повтаря сякаш в неизчерпаем извор, който минава през всеки аспект на живота ми, включително и най-баналните неща.”
Сюзън Уилямс казва, че е говорила с лекари, които са анализирали медицинското досие на съпруга й.

“Реакцията на всички беше една и съща: при Робин е имало една от най-тежките патологии на LBD, която са виждали в практиката си, и не е имало нищо, което някой би могъл да направи, за да му помогне,” пише тя.

Робин Уилямс беше известен с импровизаторския си стил като стендъп комик и с участието си във филми като “Общество на мъртвите поети” и “Добрият Уил Хънтинг,” филм, който му донесе "Оскар" за най-добра поддържаща роля.