36-годишният Стоян с призив към цяла България: Срам ме е, но моля за помощ!

07/10/2016, 12:03

Снимка фейсбук

Кошмарната история на един млад българин публикува dunavmost.bg. Тя бе споделена от десетки хора, с надеждата да се намери помощ.

Ето цялата история, написана от самия Стоян:

Казвам се Стоян и съм на 36 г.,прекарах 2,5 г. в адски мъки на легло без лекарите да могат да ми поставят точна диагноза. 10 пъти лежах в болница, направиха ми 4 жестоки операции, с които ме увредиха още повече, 2 ломбални пункции, 8 скенера, 9 резонанса, стотици абокати, изпих една аптека с лекарства и много други гадости.

Накрая се оказа че имам тежка мозъчна венозна хипертония в следствие на силно затруднено отичане на венозната кръв от мозъка, което се равнява на това да вдигнеш кръвно над 300 и да не спада.

Мозъкът ми бе подложен на жесток тормоз, всички вени в него и в очите са силно деформирани от налягането, пред спукване, мозъкът ми е целия в микроинсулти, а черепно мозъчните нерви травмирани и увредени. Симптомите няма да описвам, защото няма да ме разберете, а са толкова много и толкова тежки, че не мога да ги изразя с думи.

Един от тях е болката, болката е убийствена и не спира и за минута. В момента единствено Оксикодона успява да я облекчи временно. Как минаваха часовете ми, също не бих могъл да изразя с думи.

Бях умишлено лишен от възможността да ме лекуват в чужбина, и се наложи тук да ме режат.

Последиците от операциите са:още по влошен венозен отлив (защото в следствие на усложнения се наложи да ми отстранят едната от главните вени на мозъка лицето и шията), парализирани и възпалени срастнали един към друг мускули и нерви, от което не мога да мръдна, едвам се храня, едвам говоря, не мога дори спокойно да си седя и да гледам през прозореца защото не мога да закрепя картината която виждам и т.н.

Близките ми ме оставиха сам да се оправям в състояние в което не мога сам и до тоалетната да отида.

Единствено майка ми на 70 г. успява да ме нахрани колкото може и да ми купи необходимите лекарства с 200 лв пенсия.

Благодаря изключително много на нея и на няколкото човека, които започнаха да ми помагат безприкословно, благодаря на малкото ми момче, което се държи като истински мъж и се гордея с него. Благодаря и на последните доктори които намалиха поне малко болката с Оксикодон и с лека операция (5-та) освободиха временно смазващото налягането, но в България не могат да направят необходимиябайпас.

Сега без една стотинка, увреден и изтормозен, от много клиники в чужбина реагираха веднага и искат да ми помогнат, но аз се спрях отново на Тюбинген Германия,з ащото те първи откликнаха още предиоперациите, а и имат репутация на добра клиника. До сега чаках държавата да се произнесе, но тя както обикновенно мълчи, и съм принуден (а изключително ме е срам) да помоля за помощ.

От Тюбинген искат първо да ме видят, изследват и решат какво може да се направи, както и да облекчат болката, за което са необходими 5200 евро за болницата и 400 евро за билетите, за сега дата за приемане е 20.10.16 г.

Към момента диагнозата меко казано е: регионален цервикален и тригемино-цервикален тежък болков и вегитативен пароксизмален синдром при тежка хронична церебрална венозна инсуфициенция с легиране на лява вътрешна югуларна вена и силно редуциран поток в дясна вътрешна югуларна вена. Увреда на долния клон на лицевия нерв в ляво. Психичен статус б.о.

Отворена е дарителска сметка в банка ДСК ,от която средствата могат да бъдат превеждани само и във връзка с лечението.

Сметката е :

Име на клиент :Стоян Веселинов Цацев

Валута :евро

IBAN :BG63STSA93000023898010

BIC :STSABGSF

Който може и иска да помогне, моля да го направи, който не желае или не може, моля просто да го сподели. Надявам се да помогнете, защото живота е странно нещо, и никой не е застрахован, всеки може да се озове на моето място и тогава ще разбере колко унизително е това и как това може да бъде последната му възможност.

Благодаря.

Стоян Цацев