Красимир Вълчев: Измамният рекорд на матурите крие тежък срив

11/06/2026, 17:52

Снимка Фейсбук, Красимир Вълчев

Малко по-високите средни резултати от държавните зрелостни изпити (ДЗИ) не може да бъдат основание за каквито и да е заключения, още по-малко за задоволство или радост. Това заяви бившият министър на образованието Красимир Вълчев, анализирайки данните от матурите след 12. клас, съобщават от информационна агенция „Фокус“.

Официалната статистика на Министерството на образованието и науката (МОН) отчете, че средният резултат на зрелостниците тази година е 60 точки — с над две точки повече от миналогодишния успех. Това бе обявено за най-високото постижение от въвеждането на матурите през 2008 година насам. Докато настоящият заместник-министър Панчева заяви, че предприетите мерки в системата вече дават ясен резултат, Красимир Вълчев развенча институционалния оптимизъм.

Според бившия просветен министър у нас липсва надежден инструмент за съпоставимост на изпитите между отделните години, образователната система остава непроменена, а випуските от едно и също поколение не се различават фундаментално помежду си. Истинският и тревожен проблем се крие в избора на предметите за втората задължителна матура.

„Ако има информация, която трябва да се коментира и да ни тревожи, това според мен е фактът, че за поредна година под 1 500 зрелостници от профилирани паралелки са избрали да се явят на втора матура по математика“, подчерта Красимир Вълчев.

Данните за природните науки са още по-критични — под 100 ученици в цялата страна са избрали държавен изпит по физика и астрономия или по химия и опазване на околната среда. В същото време близо 16 000 младежи — десет пъти повече — са предпочели матура по чужд език. Според експерта тази статистика е много по-важна от средните резултати, които сами по себе си не говорят нищо.

Красимир Вълчев предупреди, че България не може да просперира без инженери и без развитие на индустриите с висока добавена стойност. Биотехнологиите, химичните и информационните технологии, както и енергетиката, са секторите, които осигуряват икономическия ръст и по-високите доходи в държавата. Те обаче изискват задълбочено изучаване на математика, физика и химия, за което в училищните планове липсва пространство.

„Нашата система е избрала да фаворизира чуждоезиковото обучение и логичен резултат от това е десет пъти повече ученици да избират матура по чужд език, отколкото по математика. Защото се чувстват по-уверени и за да не си развалят успеха“, изясни причините бившият министър.

Чуждоезиковите паралелки съставляват една трета от всички профилирани класове. В останалите профили масово се учи интензивно или разширено чужд език, което оказва сериозен натиск върху часовете по точни науки. На практика часовете по чужд език в българското училище са повече от тези по математика и природни науки, взети заедно.

Кризата се задълбочава и от когнитивното нетърпение сред съвременното поколение ученици, които прекарват средно между 2,5 и 3 часа на ден в социалните мрежи. Дигиталните платформи са умишлено проектирани да подхранват дефицит на концентрация и да вкарват децата в „допаминов капан“ — адаптиране на мозъка към бързи импулси и отхвърляне на дейности, изискващи продължително умствено усилие.

Изследванията на ПИСА показват ясна обратна зависимост между времето пред екрана за необразователни цели и резултатите по математика. Последствията у нас са тежки — половината от оценките на Националното външно оценяване (НВО) по математика след 10 клас са слаби, пише dunavmost.com.

В заключение Красимир Вълчев отправи поредица от въпроси към новото ръководство на МОН относно спешната нужда от промени в учебните програми, ограничаването на мобилните телефони в училище и създаването на допълнителни стимули за прием в инженерни и технически специалности. „Дотогава е неуместно да се хвалим“, категоричен бе той.