Йотова призова от трибуната на ООН Черно море да се превърне от зона на повишен риск в зона на сигурност

23/09/2026, 22:17

Кадър Youtube

България призовава: да превърнем Черно море от зона на повишен риск и заплаха в зона на национална и международна сигурност – зона на безопасност, зона на свободни транспортни, енергийни, търговски, дигитални коридори, на туризъм, зона, където се срещат в мир различни култури, религии и политически системи. Това заяви държавният глава Илияна Йотова в изказването си на 81-вата сесия на Общото събрание на ООН, съобщават от пресцентъра на Президентството.

Основна тема в изказването на президента беше сигурността и стабилността на Черноморския регион като неразделна част от сигурността във всичките ѝ измерения. „Войната в Украйна излезе от териториалните води на страните от конфликта и това засяга България пряко днес и сега. Но проблемът в Черно море от регионален стана глобален“, подчерта Илияна Йотова. Тя посочи, че регионалните последици заедно с тези от войната в Иран и безводието на река Дунав са риск за продоволствена криза. Президентът постави и въпроса за устойчивостта и баланса на морските екосистеми в Черно море, застрашени в още по-голяма степен от войната в Украйна.

Държавният глава заяви, че България подготвя инициатива, за която ще търси заедно със страните от региона и всички заинтересовани постигането на съгласие и съвместно действие, за да се осигури свободното и безопасно корабоплаване в Черно море. „Убедени сме, че тази тема заслужава вниманието на Организацията на обединените нации“, подчерта Йотова.

„Мирът и сигурността са наша отговорност. В условията на конфликти, които отнемат хиляди човешки животи и оставят след себе си огромни разрушения, трябва да засилим усилията си за предотвратяване и прекратяване на военните действия“, заяви държавният глава.

Президентът изтъкна, че основно предизвикателство остава войната в Украйна, чиито последици се простират далеч отвъд непосредствената зона на бойните действия. „Крайно време е да прехвърлим конфликта от военното в политическото и дипломатическото поле. Това означава преговори, за които е необходим диалог и поне минимална степен на доверие, подкрепено със съответните гаранции“, заяви Илияна Йотова.

„Можем ли да постигнем мир в Украйна? Очевидно можем“, подчерта президентът. Тя отново изтъкна, че няма военно решение за Украйна. „Мир не може да бъде постигнат без участието на Украйна и Русия“, заяви Йотова.

Държавният глава изтъкна, че Европа не може да бъде просто наблюдател, а трябва да бъде реален участник със свое предложение за следвоенната архитектура за сигурност на континента. „Военната сигурност следва да бъде допълнена с втория стълб на сигурността – договорно-правния, който да гарантира, че укрепването на отбранителния потенциал ще носи повече сигурност, а не нова надпревара във въоръжаването“, категорична беше Илияна Йотова. От най-високата трибуна на ООН тя отправи призив – „необходима ни е визия за следващия ден по формулата „Европа на мира чрез възпираща отбрана и споделена сигурност“.

В изказването си президентът подчерта и необходимостта от политически решения за деескалация на конфликтите в Близкия изток. „В Газа не може да бъде допуснат нов цикъл на разрушение, хуманитарна криза и насилие“, посочи Йотова. От трибуната на ООН президентът изрази своята почит към капитан Марин Маринов, който загуби живота си в Газа, докато изпълняваше хуманитарната си мисия.

„Необходимо е да се създадат условия за стабилизиране и възстановяване, надеждни гаранции за сигурността на Израел и ефективно палестинско управление. Единственото устойчиво решение е това за две държави — Израел и Палестина, живеещи една до друга в мир и сигурност. Това е единственият път, който може да даде на двата народа перспектива за достоен живот и мирно бъдеще“, заяви държавният глава.

В контекста на развитията около Иран Йотова открои въпроса за сигурността на световните морски пътища и на първо място на маршрута през Ормузкия проток. Държавният глава заяви, че страната ни подкрепя свободата и безопасността на международното корабоплаване и настоява за пълното спазване на приложимото международно право и Конвенцията на ООН по морско право.

„Световните конфликти внесоха нови, непознати досега заплахи, като застрашиха дори ядрената сигурност чрез безотговорни атаки срещу ядрени обекти“, посочи президентът. Тя подчерта, че България остава ангажирана с укрепването на международната архитектура за неразпространение, разоръжаване и контрол на въоръженията и с трите стълба на Договора за неразпространение на ядреното оръжие. „Подкрепяме целта за свят без тях, която трябва да се преследва с прагматични стъпки — повече прозрачност, проверим контрол и ограничаване на арсеналите“, каза Илияна Йотова.
Президентът беше категорична, че нито една държава не може да се справи сама в борбата с тероризма, радикализацията, дезинформацията и киберзаплахите. Тя заяви, че като член на Съвета на ООН по правата на човека през периода 2024–2026 г. България работи за обществена среда, в която дискриминацията, расизмът, антисемитизмът и езикът на омразата нямат място. „Свободата на медиите, защитата на журналистите и достъпът до надеждна информация са съществена част от тази среда, особено в условията на нарастваща дезинформация“, заяви Йотова.

Сред основните теми на изказването на президента бяха и правата на децата и жените. „Правата на детето и достъпът до образование, равнопоставеното участие на жените и момичетата в обществените процеси и пълноценното включване на младите хора в тях са ключови за да изграждаме общества, в които всеки е част от решенията, които определят неговото бъдеще“, заяви Йотова, като подчерта, че неравенствата в света стават все по-дълбоки. България подкрепя конкретни международни усилия в тази посока — от гарантирането на правото на образование на всяко дете до последователното прилагане на Дневния ред „Жени, мир и сигурност“. Защитата на правата на човека не се измерва само с поетите ангажименти, а с реалните възможности за участие, образование и достоен живот. Подчерта неизменния ангажимент на България за устойчиви инвестиции в образованието, науката и културата.

„Това е нашата обща цел — общества, в които различията не разделят, омразата не определя, а правата и достойнството на всеки човек са защитени“, изтъкна държавният глава.

По думите на Йотова днес светът има нужда не просто от повече диалог, а от повече доверие, повече отговорност и повече способност да действа заедно. „Многостранното сътрудничество има смисъл само ако води до решения, а решенията – до действия и резултати“, подчерта президентът.
Тя изтъкна, че в центъра трябва да остане човекът с неговия живот, достойнство, права и възможности. По думите й това изисква международен ред, основан на Устава на ООН и на международното право. Йотова заяви, че ООН трябва не само да формулира принципи, но и да има силата да ги отстоява. „Нека направим така, че Организацията на обединените нации да бъде не просто форум за обсъждане на кризите, а двигател за тяхното предотвратяване и мирно разрешаване“, подчерта президентът.

Йотова беше категорична, че е необходима реформа на Съвета за сигурност с по-справедливо регионално представителство и по-голяма легитимност и ефективност. Тя заяви, че България подкрепя разширяването му, включително с поне едно допълнително непостоянно място за Източноевропейската регионална група.

„Бъдещето няма да принадлежи непременно на най-силните, то ще принадлежи на онези, които успеят да изградят доверие“, изтъкна държавният глава. „Няма по-голяма отговорност пред нашите народи от това да предадем на следващите поколения свят, в който сътрудничеството е по-силно от противопоставянето, диалогът – по-силен от езика на омразата, а мирът – по-силен от войната. И България е готова да допринася за това не само като потребител на сигурност, а като създател на сигурност“, подчерта президентът.