СПИПАНАТА ДА КРАДЕ МАЙКА НА БАРАБАНИСТА НА "СЛЕНГ": ИВАН И АНДРЕЙ НИ СЪСИПАХА, НЯМАМЕ КАКВО ДА ЯДЕМ!

---

 

Величка Симеонова е майка на барабаниста на група „Сленг”. През 2009 Димитър Симеонов стана скандално известен като “човекът, ослепил годеницата си Виктория”. Продуцентите на „Мюзик айдъл” Иван и Андрей шокираха обществеността с твърдението, че перкусионистът шизофреник е съсипал певицата със системни побоища. След “шоуто”, което направи живота на Митко ад, майка му Величка даде разтърсващо интервю на Орлин Филиповски от в. "ШОУ", в което разказа за ежедневната болка, която изживява цялото й семейство. Симеонова, която работи като данъчна служителка, припомни за себе си наскоро. Навръх 24 май тя беше спипана да краде парче кашкавал и бурканче с кафе от магазин във Варна. 

- Г-жо Симеонова, дотам ли я докарахте – да крадете кашкавал от магазина?

- Никой не ми е позвънил на вратата да ме пита как я караме, след като Иван и Андрей разбиха живота ни! На ръба сме! Но искам да ви кажа, че не съм имала намерение да крада...

- Какво се случи в супермаркета? Защо не си платихте кафето и кашкавала? 

- Бях на манифестацията на 24 май заедно с внука ми. Той си замина, а аз после отидох да си купя цигари от супермаркета на СБА, който ми е много удобен. Покрай мен обаче мина един мъж. Заповяда ми да взема буркан кафе и пита кашкавал и да ги сложа в касетките, в които се оставя багажа. Каза ми: „Ако не го направиш, ще стане много лошо със сина ти!”. И аз видях, че двама мъже държат Митко в едни храсти до канала. В този момент изгубих всякакъв инстинкт за самосъхранение и гледах да си спася детето. Разбирате ли - аз съм готова и в огъня да вляза за него, защото той е беззащитен!

- Никак не звучи достоверно тази версия. Как така ще отвличат сина ви, ако не има дадете парче кашкавал?

- И аз мисля, че не може да е нещо толкова дребно. После разсъждавах и си казах, че е имало нещо с по-голяма цел, нещо много по-голямо. Мисля, че чрез мен са искали да изпробват как работи системата... Може би, за да се опитат да ограбят магазина после. Или пък някой е искал да си направи майтап с мен, защото ме гледат как ходя като маносана и ни знаят положението... Аз знаех много добре, че системата работи и че ще изпиука, като излизам с продуктите, но нямах друг избор. Не можех да позволя тези мъже да направят нещо на Митко! Държаха го двама българи! Видях ги с очите си! Затова излязох и оставих кашкавала и бурканчето с кафе в касетките...

- И?

- Изпиука и продавачката извика юристката на магазина. Питаха ме дали няма да си платя продуктите, а аз им казах, че няма и искам да извикат милиция. Юристката ми каза: „На мен не ми се връзва да искате да дойде милиция, вместо да си платите”. “Ма, казвам, госпожо, естествено, че искам милиция да дойде, за да ми помогнат да си освободя детето!” В такива мигове човек губи чувството си за самосъхранение. Аз исках да съхраня детето си, а не себе си! Иначе много лесно можех да платя продуктите, защото ги имах парите...

- Нали казахте, че не сте били със сина си, като сте отивали към магазина, как така той изникна с двамата „похитители”?

- Не знам. Сигурно е идвал и той към магазина. Може да са го познавали и да са го накарали... Веднъж му откраднаха личната карта, направиха два телефона на негово име. Имахме едни върховни сметки. Един идиот го накара даже да си направи фирма. Заличихме я накрая, защото не можеше да си получи едни 200 лева за дърва. За това си мисля, че някой пак може да го е използвал... Нямам представа. Аз не познах мъжете, които го държаха, защото ги видях отдалече. Като излязох навън, те се разбягаха.

- Синът ви каза ли ви кои са били?

- Не. Той стоеше като онемял. Само ми казваше: „Тежа ли ти, майче, тежа ли ти?” Аз му казах, че не ми тежи, че ми е дете... Каза ми само, че не са го пускали. Скъсали му медальончето даже...

- С психиката как сте, г-жо Симеонова?

- Не съм добре, никак! Не се чувствам добре.

- Да не би да сте си въобразили, че това се е случило?

- Аз съм в тежка депресия, но не си въобразявам нищо. Всичко е реално в моя живот. Като видях какво става с Митко, си казах, че е по-добре да ме хванат мен, че крада продуктите, отколкото да отвлекат сина ми и да му се случи нещо лошо... 

- Като дойде полицията, какво стана?

- Като беше свободен Митко, а ги нямаше онези мъже, на полицаите не им казах нищо, защото нито знаех имена, нито можех да опиша лица... Просто казах: „Вземах ги” и толкова...

- Т. е., признахте си, че сте ги откраднали?

- Да, да. Ами нямаше смисъл повече какво да обяснявам, че имало така и така... 

- А дали просто не сте опитали да вземете тези продукти може би заради безпаричието...

- Имам „бели петна” и не знам какво точно е станало... Звънят ми по телефона и ми затварят... Казват ми, че не съм си свършила работата. Някой ме заплашва явно... 

- Коя работа не сте свършили? 

- Не знам, но ми звънят и ми казват: „Ти не си свърши работата!”. Предполагам за това в магазина... Не мога да си помисля, че мога да крада, но не мога и да си оставя детето! Аз не съм добра майка! Не можах да си предпазя детето... 

- Казахте ми, че „сте на ръба”. Нямате пари да преживявате ли? 

- Нямаме! С храната се справяме някак. Ето, купила съм си маргарин и хляб, имам и малко чесън. Ще се справя някак... Мъжът ми се е пропил абсолютно, до крайна степен, и не се интересува от нищо и никого. Отказва да зачита децата си. Казва, че са копелета и не са от него! Не ги иска... Той знае, че са негови, но вече е толкова деградирал, че е в постоянна алкохолна психоза! Той не помни какво прави, че е отишъл оттук дотам... Не живее при нас, а при свекърва ни. Не ми дава и един лев. Оправяме се само с моите 500 лева, които вземам като заплата от НАП, и със 110-те лева, които получава Митко. С тях едва връзваме двата края. Ние не сме и много по харчовете... Вие знаете къде и как живеем. Не сме екстра, но някак я караме. За нас е важно да ни е по-спокойно. Но за жалост ми е много тежко... Ето, един помияр – Венци, трябва да ни върне едно 80 лева, които Митко му дал, но не ги връща. Аз трябва да си взема едни лекарства, защото не съм добре със сърцето. Звъня му на този Венци от два месеца, но той не отговаря и аз няма как да си купя лекарствата. Карам само с аспирин и нямам пари за другите... Трябва да доживея до вторник...

- Защо до вторник?

- Защото тогава ми предстои да вляза в болница. Трябва да ми сложат стенд. Сърцето ми не издържа вече! Много ми е зле... (плаче – б. а) Аз по начало съм с болно сърце, но и този случай в магазина съвсем ме съсипа! Щях да получа инфаркт, след като се опитаха да отвлекат сина ми и като ме се случи това с продуктите. Другата седмица във вторник ми е насрочен часът за слагане на стенда. 

- Впрочем, как се справя синът ви с лечението на тежката форма на шизофрения?

- Сега е много добре. Станал е още по-кротък и е в голяма ремисия. Изписват му 3 вида лекарства, само работа му трябва. Ходи в София да си търси, но не се получават нещата. Сега пак смята да пробва. Вече не мисли изобщо за музикални групи, защото просто няма къде. Иска да се хване каквото и да е. Няма претенции. Вика ми: „Каквото и да е, мога да почна. И чистач да намеря, ще е добре. Да мога да се самоиздържам”. Много е тежко, защото аз ще бъде месеци наред в болнични и няма да получавам парички...

- Какво става с бившата му годеница - певицата Виктория, чували ли сте се?

- Не, не, не! Тя си направи нейното, каквото трябваше, и толкова... За мен и тя беше използвана, но не го разбра. Иван и Андрей й издействаха пари и какво ли не, а после не се извиниха и един път на Димитър за болките, които му причиниха. 

Те печелят кървави пари! Никой не събра смелост да им потърси сметка...

- Вие ми бяхте казали, че смятате да ги съдите?

- Не мога да ги съдя с това безпаричие! Аз и се разболях, а Митко пак е в тежка депресия... Иван и Андрей ни разбиха живота! И нищо не мога да им направя! На ръба съм между живота и смъртта! Поне ако се бяха извинили, че му причиниха това... Ако не бяха те, можеше да си свири. Те му разбиха кариерата и сега не може да си намери никаква работа. Докараха ни до просешка тояга... 

 

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.