Еврика! Журналистите са виновни

18/04/2011, 12:43

Намериха си майстора най-после журналистите. Специално за тях парламентът прие поправка в Наказателния кодекс, с която им обеща решетки и солени глоби. “Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, подлежи на наказание лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет до десет хиляди лева”, решиха депутатите.

Най-после драскачите ще бъдат озаптени, реагира читателят-зрител-слушател, комуто е омръзнало оплюването, което звучи всеки ден по медиите. След кратък размисъл обаче възникват цял куп въпроси и съмнения. Не че няма хора, които са взели перото и микрофона по грешка. Но да кажем, че журналистите и медиите са в основата на тези негативни процеси, означава, че демокрацията нещо куца. Може би по-правилно е да ги оприличим на вятъра, който разгаря пожара, който друг е подпалил. Защото всяко подбуждане към насилие и омраза трябва да е еднакво подсъдно, независимо дали е извършено от журналист, депутат с имунитет, или футболен фен. И трябва ли медиите да се правят, че нищо не са чули, когато партиен лидер в разпаленото си слово сее омраза срещу политическите противници. Кой ще е тогава подсъдим – медиите, които са дали гласност на неговите думи? А как ще оценим предизборното изявление на бившия софийски кмет и настоящ премиер пред българите в Чикаго, в което той изрази своето пренебрежение към циганите, турците, пенсионерите? Не е ли това дискриминация? Да мълчат ли медиите за воинствените призиви на футболните фенове, които често завършват с кървави побои? Въпроси, въпроси...

И съмнения. Все още не е затихнал скандалът около унгарския медиен закон, срещу който скочи цяла Европа. Впрочем закон за печата се готвеше и у нас. Унгарският скандал обаче принуди авторите му да го потулят. Не цели ли последната промяна да свърши работата на несполучилия документ - да запуши устата на журналистите? Действащият от 2005 г. закон срещу дискриминацията обхваща широк кръг от прояви по отношение на пол, раса, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия, образование, политическа принадлежност, лично или обществено положение, възраст, сексуална ориентация, семейно положение. Повод за обвинение може винаги да се намери.

Обществеността, която живо се вълнува и от съдбата на бездомните кучета, този път обаче си замълча. Медиите се задоволиха с малки съобщения. Сякаш никому не е ясно, че всяко посегателство над свободата на словото, колкото и благо да звучи, е нож с две остриета.

Все пак оставам оптимист и не вярвам да вкарат журналисти в затвора. И без това България е последна в Европейския съюз по свобода на печата. Достатъчно е само да ги посплашат. И тогава по цял ден ще слушаме и четем интервюта на избрани политици.

Йордан Дончев