Една невероятна история за Фидел Кастро на българска земя

05/12/2016, 06:00

кадър: Бтв

уба се прощава с лидера на революцията Фидел Кастро, който почина на 26 ноември на 90-годишна възраст.

Във втория по големина град на острова – Сантяго де Куба, кацнаха президентите на регионалния благодетел на Куба – Венецуела, както и тези на Боливия и Никарагуа. Дилма Русеф също е в Куба, а на погребението присъства и аржентинската футболна легенда Диего Марадона.

За Фидел Кастро и революциите говорят и героите на Александра Кръстева в рубриката „Без обхват“. Тази седмица това са хората от с. Кладница.

Това ни дава повод да погледнем към личността на Кастро от по-различен ъгъл. Българската баскетболна легенда Петко Маринов разказва една невероятна история за него.

Кастро посещава България два пъти – през 1972 и 1976 г. При една от визитите си той пожелава да играе баскетбол. Веднага извикват извикани най-добрите.

„Загрявахме за мача от 18:30 ч., а той дойде в 24 – разказва Маринов. – Били на Витоша с Тодор Живков и когато се връщали, Кастро спрял колите на Златните мостове и предложил да вървят пеша, да се разходят. Разходката е била доста тежка за някои“.

„В залата Кастро се запозна с всички и си избра най-високите баскетболисти. Тогава разбрах, че наистина разбира от баскетбол – само той играеше с топката, другите трябваше да се борят под коша“, спомня си баскетболистът.

Зам.-началникът на ЦСКА подполковник Томов му казал да бъде по-внимателен, за да „не стане някоя беля“.

„Действително бях внимателен, но излезе, че съм прекалено внимателен. Кастро вкара два коша и се обърна към мен с нещо като: „Ти ще се лигавиш или ще играеш?“.

При следващата атака на кубинския лидер Маринов го спира и Кастро пада.

„Видях, че го заболя. В това време целият генерален щаб и кубинското посолство станаха на крака в гробна тишина. Само чух откъм генералния щаб: „Ще те застрелям, гад!“

„Отидох да го вдигна, а той ме прегърна, разцелува ме. Изведнъж всички тези, които щяха да ме разстрелват, избухнаха в бурни аплодисменти. Той беше много щастлив, че съм го приел насериозно“, спомня си Маринов.

А как завършва мачът? Побеждава дружбата, шегува се той./Бтв