Големият Недялко Йорданов си счупи ръката

15/12/2016, 11:17

Flagman.bg

Малко преди уречения час поетът пада и лошо се наранява, но събира сили и отива на премиерата

Представянето на новата стихосбирка „Кибритена тъга” от Боян Станилов едва не се провали. Нелеп инцидент за малко да помрачи премиерата в Културен център "Морско Казино". Малко преди уречения час големият поет Недялко Йорданов, който трябва да представи книгата, пада и от удара чупи ръката си. Въпреки това той събира сили, за да превъзмогне жестоките болки и отива на събитието. След като премиерата преминава успешно, поетът отива да гипсират счупената му ръка. Това разказаха пред Флагман.бг присъствали на събитието, които са останали изумени от стоицизма на поета. Въпреки възрастта си и влошеното си здравословно състояние Недялко Йорданов често е забелязван в Бургас дори на велосипед и с широка усмивка на лицето. Това е още едно доказателство за неговата борбеност.

Големият български поет представи в Бургас новата книга със стихове на бургаския журналист, в качеството си на редактор на деветия по ред сборник, излязъл под перото на Станилов. В промоцията се включи и издателят на книгата, поетът Петър Анастасов, както и един от редакторите на предните книги на поета Иван Ванков. И тримата подчертаха значимостта на стихосбирката, нейната цялост, завършеност и поетично майсторство.

Авторът досега е печатал както поезия, така и проза и има осем книги, а в „Кибритена тъга” са включени над 50 нови и стари стихотворения, писани в периода 1990 – 2015 година. В изданието има изобилие от посвещения: на родителите на автора и на негови близки и любими хора.

Пейзажните стихотворения рисуват с думи любимото на поета подбалканско градче Павел баня, откъдето е родът на Боян Станилов по майчина линия. Сред водещите мотиви са преклонението пред майката и любовта към жената, както и пред красотата и величието на българската природа.

Художественото оформление на книгата е по мотив от рисунка на българския сценограф-класик и художник Тодор Станилов – баща на поета, и е дело на Ваня Колева.Студената декемврийска вечер премина под знака на светлината на кибритено тъжния изблик в много мъжката и много нежната изстрадана и истинска поезия на Боян Станилов.