Отрязаха от помощи момче без родители

03/01/2017, 13:03

Илюстрация Булфото

Социалните отказаха еднократна помощ на баба, която гледа сама 17-годишния си внук. Майката и бащата на момчето са с отнети родителски права и известно време то е било настанено в институция, откъдето жената го прибрала след водене на съдебни дела, пише "Марица". Всеки месец Донка Илиева получава за момчето 170 лева.

Досега веднъж годишно отпускали и еднократна допълнителна помощ от 270 лева, за да покрива неочаквано възникнали нужди на тийнейджъра. Тази година пловдивчанката ги очаквала в навечерието на Нова година, но социалната работничка на Андон я предупредила да не разчита на тази помощ, защото парите са спрени. Бабата не могла да купи подарък на момчето за Коледа. Андон останал без грижа от родителите си, когато бил едва на година и половина.

Майка му претърпяла тежка катастрофа. Наложили се черепни операции. В резултат на травмите развила психическо заболяване. Оттогава е по психиатрични клиники, дори не осъзнава, че има дете. Бащата пък признал, че не може да поеме грижите за невръстния си син, и го дал за осиновяване. Не можех да го оставя в сиропиталище, задействах процедурите по закон и си прибрах внука, разказва баба Донка, която в момента е на 68 години.

Вдовица е и се грижи съвсем сама за момчето. Доходите на двамата са 170-те лева, които се полагат като месечна помощ на Андон, и пенсията от 370 лева на баба му, която заедно с вдовишката добавка едва стига 400 лева месечно. На приемните семейства плащат по 400-500 лева на месец, а аз понеже съм имала родство, не получавам даже и половината от тези пари, роптае жената. И вади почти празен портфейл, в който има само снимка на момчето с червена тениска. Разказва, че Андон е отличник, ходи редовно на училище и не е от хулиганите. За да не кривне младежът по лоши пътища, настояла да спортува.

За 5 години, откакто тренира бокс, вече има 27 медала. „Няма мъж у дома, за да го респектира. Съпругът ми почина от инфаркт на 42 години, дъщерята се омъжи. Аз сама съм поела ангажимент за внука, но имам нужда от помощ - признава Донка. Работила съм 41 години, навивала съм бобини в Цигарената фабрика. Изгледала съм две деца и трима внуци.

Дала съм всичко от себе си, а какво ми дава държавата? Не стига че това момче няма на кого да каже мамо и татко, сега им се досвидяха еднократните 270 лева!” Миналия път Донка искала парите, когато му се скъсали маратонките и нямало с какво да ходи на тренировки. Пенсията не стига за погасяването на сметките, храната и лекарствата. Жената е с високо кръвно, диабет, артрит, преживяла е и лек инсулт. А нуждите на Андон растат заедно с него.

Следва специален хранителен режим заради спорта. Всеки месец трябват пари и за карта за автобуса, дрехи и джобни. Има приятелка, някой път му се иска да я почерпи кафе. Бабата се тревожи как ще го стегне догодина за абитуриентски бал. Сега двамата живеят в две стаи, момчето отваряло дума и да постегнат неговата, за да не се срамува, като дойдат приятели. Бабата не е приемен родител, момчето е устроено при нея по Закона за закрила на детето по параграфа за настаняване у близки и роднини, обясни шефката на „Социално подпомагане” в Пловдив Надя Танева.

Тя потвърди, че всеки месец се плащат по 170 лева за тийнейджъра. И отрече допълнителните еднократни помощи да са спрени. "Те се отпускат по преценка на социалния работник, който наблюдава случая. Две поредни години Донка и Андон са получавали тези пари, сега е преценено, че имат висок доход и няма необходимост, това плащане не е задължително", обясни Танева. Тя подчерта, че бабата дори не е подала молба да получи средствата, а се жалвала по различни институции и ходила лично при нея, без да е направила необходимите стъпки по регламент.