ДЕЛНИЧНИ МИСЛИ: СПОМЕН ЗА ПОЖАР

09/07/2012, 10:14

Някъде в края на 70-те години журналистическото ежедневие ме направи свидетел на гасенето на горски пожар във Варненския край. Тогава разбрах, че огънят в гората, където няма асфалтирани улици за колите и водопроводни кранове за маркучите, е страшна беда. Пламъците бяха обхванали обширно пространство, обрасло с храсти и редки дървета, заплашваха да достигнат близката гора. Времето е изтрило от паметта ми точното място – беше някъде на север от града. Но и днес пред очите ми са уморените, опушени лица на пожарникарите и доброволците – селяни от съседните села, които цяла нощ се бяха борили със стихията. И след два дни битка я победиха. На следващия ден във вестника имаше малък репортаж с имената на отличилите се. Никой от тях не говореше за героизъм. Просто си бяха свършили работата.

Тази отдавнашна история си спомних тези дни, когато тема номер едно на медиите беше пожарът на Витоша. И не самото гасене, не опасният и тежък труд на огнеборците, а ежедневните, бих казал ежечасни изявления на хората от властта, които с присъщото си бодряческо настроение обещаваха, че огънят ще бъде изгасен до часове. Оказва се обаче, че горският пожар не се подчинява на указания „отгоре”. В четвъртък огънят бе овладян, в петък отново се разгоря, в събота огнищата отново бяха потушени... Ще минат дни, може би седмици, преди да бъде сложен окончателен край. Което не попречи на властта да побърза да се потупа в гърдите, сякаш тя, а не стотиците професионалисти и доброволци, е гасила огъня.

Всъщност според някои специалисти и очевидци всичко е можело да приключи по-бързо, а пораженията - на по-малка площ, ако е имало по-добра организация. Най-фрапиращото е, че вярното действие – да се огради огнището с просека, която да спре пътя на огъня, бе извършено едва на третия ден. Два дни чакали разрешение от Министерството на околната среда, за да секат в охранявана територия! Само не стана ясно защо хората, които по служба са натоварени да гасят пожари, не са прочели закона докрай и не са видели, че забраната не се отнася в случай на пожар. И още - два дни ли са нужни, за да се даде разрешение по време на бедствие? Много доброволци също се оплакаха от лоша организация на труда им, довела до часове престой. Дори някои медии, които обикновено хвалят властта, си позволиха критични бележки.

Последното особено възмути людете от властта, привикнали на медиен комфорт. Премиерът даже обвини журналистите, че обслужват мафията. Е, не посочи какви интереси на мафията защитават, но нали трябваше някак да ги удари. Не се осмели обаче да обвини доброволците, които не само бяха видели пламъците отблизо (а не от прозореца на хеликоптера), но и ги бяха гасили с ръцете си. Споменът за „Орлов мост” все още е пресен.

Виж, да чукнеш медиите, да не си надигат много-много главите, е по-лесно. Те и без това едва кретат от финансовия колапс, в който са изпаднали. А някои си мислят, че работата на журналистиката е да бъде коректив на властта. Грешка! Това вече е демоде.