Сляпата омраза и обруганите герои на Аржентина

22/07/2026, 17:04

Кадър БНТ

Финалът на Световното първенство по футбол Испания – Аржентина отприщи лавина от емоции и чувства. Мачът удивително напомня на прословутия финал на „Олимпико“, игран на 8 юли 1990 между ФРГ и „гаучосите“.

Има много фактори това да бъде така. Аржентина защитава световната си титла, завоювана на предишното първенство, както тогава, така и сега. Има в състава си абсолютна легенда на световния футбол, която не само обединява нация и отбор, а му помага с много да надскочи сбора от индивидуалната класа на своите играчи и в двата случая.

Голямата разлика е в пътя на двете формации: през 1990 Аржентина извървя най-трънливия друм, през който някой може да достигне финал (срещу Бразилия, Югославия и Италия), докато сега имаше спортното щастие да срещне първия голям съперник едва на полуфинал, пише Николай Петров от Блиц.

Големият въпрос е защо се отприщи този потоп от омраза към „гаучосите“. Ще започна с техните „заслуги“ да се стигне дотам: изблъскване без топка, груби влизания, останали несанкционирани от арбитрите и грозни сцени, непосредствено след самия финал. Това е тъмната страна на този отбор и няма да бъде честно спрямо фактите да бъде подмината.

Всичко останало, обаче си беше тенденциозна кампания на хора, които не харесват Лионел Меси или пък предпочитат други пред него. Кампанията бе подготвена още от предното Световно първенство в Катар и започна, колкото ударно, толкова и абсурдно, през тази: ФИФА бута Аржентина с лек жребий. Тази теза беше лесно подета от хора, които гледат футбол веднъж на четири години и не смятат за необходимо да проверят фактите, защото тя обслужва тяхната антипатия към отбора на Аржентина. ФИФА-Меси-конспирация.

Да видим двата потока: в единия са планирани Германия, Франция, Испания, докато в другия: Аржентина, Бразилия, Португалия, Англия. От по-малките подводни камъни в първия поток са Нидерландия/Мароко и Хърватска, а в другия Уругвай. Можем дълго да мерим на кантара, но аз не виждам драстична разлика в тежестта на потоците.

Това, че „урусите“ безславно отпаднаха, вместо да се изправят още на първа елиминация срещу Аржентина, е въпрос на представяне на отборите.

Същото важи и за Португалия - един мач (този с ДР Конго), изигран без нужната мобилизация, я изпрати в другия поток. При положение, че Кристиано Роналдо и компания си бяха изпълнили задачата в групата, щяха да имат възможност да премерят сили точно с Аржентина.

Ако пък „гаучосите“ не си бяха свършили работата в групата, Испания ги чакаше не на финал, а на 1/16-финал. Това удобно се пропуска, защото не е удобно на тезата, че ФИФА бута Аржентина към финал.

И именно провалите на терена на Уругвай и Португалия разчистиха пътя на Меси и съотборниците му към полуфинал.

В елиминациите не остана и помен от това дисциплинирано представяне на световните шампиони в груповата фаза. Драми последователно с Кабо Верде, Египет и Швейцария. Големи полемики предизвикаха съдийските решения за отменения гол на Египет, неотсъдена дузпа за нарушение срещу Салах и картона за симулация на Емболо. И трите абсолютно неоснователни.

Лисандро Мартинес беше застъпен и дърпан за фланелката едновременно при отнемането на топката от играч на Египет, дало началото на една наистина перфектна контраатака. И масово се твърдеше, че едва ли не отборът на Египет не е извлякъл предимство от нарушението. После топката беше отнета от Салах и контактът с играча на Аржентина беше в момент, в който коженото кълбо е зад гърба на атакуващия играч, а той е насочен в обратната посока.

Много странна се стори и намесата на VAR в ситуация, в която нападателят на Швейцария Емболо явно симулира, а играч на Аржентина (Паредес) получи жълт картон. Не зная кое му е странното. Не зная и защо трябва да има VAR, ако той не се намесва при подобни неточности от страна на съдиите на терена.

Както споменах по-горе: може да имат претенции за неотсъдени нарушения и картони за играчи на Аржентина, но не и за тези ключови ситуации.

Така се стигна до полуфинала, в който Англия имаше всичко на своя страна, за да си
оспорва титлата с Испания. Откриващ гол, бързи и добри крила, които да продължат да оказват натиск върху съперник, който трябва да действа ва банк. Вече се изписа достатъчно за грешките на Тухел.

Аз не мога да разбера, обаче защо Аржентина трябва да е виновна за несвършената работа на редица други отбори. Това разочарова любимците им и вместо да насочат вниманието върху истинските грешници, те се вкопчиха в сляпа омраза. А финалът е такъв, какъвто го излъчат двата потока. Тук се забравя, че продуктът е на всичките 48 отбора и техните усилия. За никого няма служебно място и никой не е поставен там служебно от централата. Всеки е бил от страната на тези, които не са си свършили работата, но за това не са виновни финалистите в турнира.

Връщам се на финалния мач. Вероятно мнозина са били с нагласата да гледат зрелищен двубой. Като че ли след 3:3 със спасяване в 124-та минута и изпълнение на дузпи можем все още да очакваме нещо по-вълнуващо? Но хората си чакат. Да видим как играха другите срещу Испания. Австрия, без точен удар. Белгия и Франция по два точни удара. Изключение прави само Португалия с 6 точни удара, като нито един от тези отбори не издържа отвъд редовното време. Дори далият най-сериозен отпор отбор на „мореплавателите“ се задъхваше след 80-та минута и започна с груби нарушения да спира испанците. Тогава обаче нямаше вой до небесата.

Можем да върнем лентата още по-назад: само Мароко на предишното Световно първенство и Италия на Евро 2021 оцеляха с дузпи, единствено Германия у дома се добра до продължения. Останалите, сред които всички грандове на европейския футбол (за забравилите бяха победени безапелационно Хърватска, Италия, Франция и Англия) до един паднаха в боя в редовно време.

На базата на всичко това Аржентина можеше да излезе и да загуби безславно с 2-3 на нула и щеше да получи снизходителното: ами с бутането на ФИФА толкова.
Но „гаучосите“ избраха битката. И се раздадоха без остатък.

Искам да видя, който и да е отбор, с когото и да било начело как трябва да играе 50 минути без двамата си титулярни централни бранители, които изнесоха турнира на плещите си, включително и с решаващи голове, срещу този тим на Испания и тогава пак да теглим чертата. Дори да приемем, че голът в 96-та минута на Нико Уилямс е редовен, това са цели 25 минути без допуснат гол с един централен бранител на 38 години.

Това е истината за потоците от омраза. Бодяха им очите до второто продължение на финала. Мога да си представя само какъв Армагедон щеше да настане, ако мачът бе отишъл в ръцете на Дибу Мартинес при изпълнение на дузпи. Но стига…

В случай, че тезата ми ви се стори пресилена, помислете как игра Парагвай и поради каква единствена причина не се коментира, колкото Аржентина. Просто отпадна на осминафинал…

Накрая няколко контрапункта в ущърб на конспираторите: Отмененото наказание на Роналдо за първия мач на СП (което със сигурност беше мечешка услуга и закопа жестоко португалците), отменения победен гол на Колумбия, после отменен изравнителен гол на Хърватска. Някой коментира ли кой кого бута в случая?