Без нито един жител: 199 села у нас вече са пусти

18/07/2026, 20:14

Кадър bTV

199 села у нас вече са пусти, без нито един жител. Това показват данните на Националния статистически институт. На този фон доклад на Европейската комисия отчита, че населението на Евросъюза се топи. А България е сред страните с траен спад.

На час път от милионната столица, посока Сърбия, в района на община Драгоман, сякаш времето е спряло години назад.

Село Долна Невля се намира в пограничния район между Сърбия и България. Обхватът е слаб. Сигналът – сръбски. А шумът в селото е единствено от птичките в района. Пътят е стабилен и каменен, но без посока.

Порутен покрив. Прогнили греди, крепяли дом. Разбити стени, някога обграждали семейство, и прозорец, през който се вижда само пустош и разруха.

В селото има само един жител. Доказателство за неговото присъствие е поддържаната градина, порасналите в нея домати и спрялата в двора кола.

Пустите, прегърнати от растенията къщи в селата вече не са изключение, а по-скоро обичайна гледка, показваща българската действителност.

Близо 24% от селата у нас са с до 49 жители. В топ 5 от пустеещите райони е и Софийска област. Пред очите на Лидия Банкова районът на Драгоман се топи.

„Тъжно ми е, защото обезлюдяването наистина е болка и тя не е само за нашата община. Това е нещо, което касае цяла България“, смята Банкова, която е зам.-кмет на община Драгоман.

Тя разказва, че преди години е била член на съвета по демографска политика към Министерския съвет. Заседанията са няколко, резултатите – почти никакви.

„Трябва да се инициира помощ на многодетни семейства и да се засили раждаемостта, за да се парира този отрицателен ръст“, посочи Банкова.

„В Драгоман остана едно единствено училище за цялата община, колкото и голяма да е. Училищата пустеят, няма деца. При нас също е отрицателен ръстът. Много по-малко е раждаемостта, отколкото смъртността. Всеки ден, през ден имаме погребения“, разказа тя.

Средната възраст у нас достига 47 години, или с 5 повече от преди десетилетие. Сред основните причини са ниската раждаемост, застарялото население и емиграцията, показва доклад на Европейската комисия.

Според проф. Спас Ташев основен проблем е, че за младите кариерата е водеща, а не семейството.

„Освен това, разбира се, лошо здравеопазване, проблеми в икономическото развитие, но не трябва да абсолютизираме тези фактори, тъй като Западна Европа е пример за силна икономика и още по-лоша раждаемост. За да имаме просто възпроизводство, една майка трябва да роди 2,1 деца. Ние в момента сме с 1,63, тоест доста под нормите“, коментира проф. Ташев, ръководител на департамент „Демография“ в ИИНЧ към БАН.

По думите му демографията трябва да е не само национален, но и общоевропейски приоритет, защото и там тенденцията е същата - повече възрастни, отколкото млади.