Сянката на бетона разяжда природните богатства и защитените зони на България

20/08/2026, 08:48

Булфото

Натискът от разширяването на строителните граници, фотоволтаичните паркове и туристическата инфраструктура поставят под сериозна изпитателна проба екологичното равновесие в България. През последното десетилетие хиляди декари земеделска земя и ценни местообитания в европейската мрежа „Натура 2000“ се оказаха в центъра на административни процедури за смяна на статута. Открити са и редица случаи на нерегламентирано строителство, предаде БГНЕС.

Въпреки че България се нарежда сред водещите страни в Европейския съюз по дял на защитените си зони, реалното им опазване често се сблъсква с инвестиционни апетити.

Така например, според Закон за биологичното разнообразие / РИОСВ за последните 10 години обхватът на Натура 2000 в България е бил малко под 35%. Близо 10 хиляди стопани са получили над 43 милиона лева компенсации за това, сочат данни на Държавния фонд „Земеделие“. Също за последните 10 години са установени над 370 нарушения при общо 400 проверени строежи, сочат пък данни на ДНСК, МРРБ и Басейнови дирекции

Процедурата по промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди се регламентира от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) през Комисията към Министерството на земеделието и храните.

В последните години масова практика е инвестиционните намерения да се прокарват чрез единични Подробни устройствени планове (ПУП) извън строителните граници на населените места. Това води до фрагментация на ландшафта и претоварване на местната инфраструктура.

Все по-честа гледка стават и соларните панели, покриващи планини и полета, станали своеобразен бум на възобновяемите източници. Значителна част от преписките за смяна на статута касаят изграждането на соларни паркове върху мера, пасища и ниви.

И не на последно място, черноморските общини и планинските курорти продължават да генерират висок брой искания за урбанизация в близост до дюни, крайбрежни ливади и буферни зони на националните паркове.

Един от най-големите проблеми пред защитените зони остава липсата на достатъчно ефективен последващ контрол и забавянето на специфичните природозащитни цели. Що се касае до „Натура 2000“, масови проверки на институциите констатират строежи, изградени въз основа на подробни устройствени планове, които не са били съгласувани с регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ) или Басейновите дирекции.

ЕК вече отвори наказателна процедура срещу България заради системно неизпълнение на задълженията по определяне на специфични природозащитни цели за зоните от „Натура 2000“, което поставя под въпрос законосъобразността на издадените разрешения за строеж за години назад.

Докато държавата и ЕС изплащат десетки милиони левове на земеделците за спазване на екологичните ограничения в защитените зони, инвестиционният натиск от строителния сектор често неутрализира ползите за биоразнообразието.

Балансът между икономическото развитие и опазването на природната среда изисква строги Общи устройствени планове (ОУП) на общините, прозрачни процедури при промяна на статута на земята и реален последващ контрол от страна на държавните органи. Без тези механизми рискът от трайно унищожаване на уникални природни местообитания остава висок.