Младеж без крака получи специална кола, за да ходи на работа

12/02/2017, 13:59

Автор Теделин Денинска, в. "Труд", снимка фейсбук

22-годишният Сейхан, който живее в Троян, страда от вроден дефект спина бифида. С деформация на долните крайници и силно деформиран гръбначен стълб, преди няколко години и двата му крака са ампутирани в рамките на три операции, съобщи "Труд".

В балканския град доскоро той се е придвижвал в инвалидната си количка по улиците покрай колите. Защото това е бил единственият начин да стигне до работното си място. Затова негови близки инициират дарителска кампания, с която да съберат сумата от 4000 лева и да закупят кола от Швейцария – Опел „Мерива” за адаптирано шофиране от човек без крака.

Каузата в помощ на Сейхан започва през лятото на 2016 г. във фейсбук с апел на неговия приятел Ивайло: „Ако си мислим, че имаме проблеми и че животът ни не е лесен, то нека си спомним, че има един друг свят, паралелен с нашия. Свят, който не забелязваме, който е изпълнен с битки, всекидневна болка и борба за оцеляване.” Ивайло определя Сейхан като човек, притежаващ силен дух и амбицията да се развива. Именно затова беше необходимо да купи колата, чрез която да стане „по-мобилен“, казва приятелят на момчето без крака.

Благодарение на Ивайло и съпричастните дарители Сейхан получава специалния автомобил. „Той го заслужава, Сейхан е изключително готин и усмихнат, горд и чаровен. Притежава страхотно чувство за хумор и пъргав ум”, радва се Ивайло.

Благородната постъпка на дарителите прави 22-годишния младеж истински щастлив. Заслужено – след годините битка с тежката си съдба.

Сейхан е роден през 1994 г. в Добрич, изоставен е от родителите си в детски дом в Луковит, след седми клас е преместен в дома за деца с увреждания в с. Дълбок дол.

Накрая се установява в Троян, където в момента живее самостоятелно. Завършва Националната гимназия за приложни изкуства „Проф. Венко Колев“ в града със специалност рисуване и керамика.

След като приключва със средното образование, „буквално е изхвърлен на улицата”, разказва неговият приятел Ивайло. Успяват да му осигурят общинско жилище – стая с тоалетна, и да я обзаведат с мебели и електрически уреди. Днес Сейхан живее сам. Работи в клуб за пенсионери и хора с увреждания.

Питаме го в какво се състои работата му, а Сейхан споделя скромно: „Чувствам се добре там, занимавам се с възрастните хора, организирам събития, помагам им да не се чувстват самотни.”

Сейхан казва, че всички го приемат добре, свикнали са да са заедно и атмосферата е приятелска.
През свободното си време младежът обича да се занимава с компютри. Има желание да продължи да учи в тази сфера и да се развива.

Сейхан вече е изкарал книжка и шофира: „Сега в този сняг е много по-трудно придвижването и благодарение на колата стигам до там, където искам.”

С тъга си спомня как е изминавал в такива условия над километър, за да стигне до работа. Но на въпроса дали е получавал помощ от преминаващи хора, които да го закарат, Сейхан е категоричен: „Не, никога!”

Сейхан благодари от сърце на всички хора, които са му помогнали.