Парушев: Това е един от най-добрите бюджети, които някога са правени

12/11/2026, 09:39

кадър: bTV

Проектобюджетът за 2027 г. най-вероятно ще бъде внесен в Народното събрание в понеделник, като управляващите не предвиждат промени в него преди началото на парламентарното обсъждане. Това заяви депутатът от „Прогресивна България“ Даниил Парушев в предаването „Тази сутрин“ по bTV.

„Бюджетът ще бъде входиран по всяка вероятност в понеделник. Това е моята лична информация“, каза той.

Парушев определи финансовата рамка като една от най-добрите през последните години заради предвидените социални мерки и отхвърли критиките на опозицията, че страната е изправена пред рецесия и дългова спирала.

Един от основните въпроси около проектобюджета е планираното поемане на нов дълг в размер на 8,6 млрд. евро. От опозицията настояват за яснота за предназначението на над 5 млрд. евро от тази сума.

Парушев защити предложената финансова политика с аргумента, че България остава сред държавите с най-нисък държавен дълг в Европейския съюз. Според него правителството има план за постепенно ограничаване на задлъжнялостта до 2029 г.

„Има два варианта. Единият е да се увеличат данъците, другият вариант е да се тегли дълг“, заяви депутатът, като посочи, че управляващите са поели ангажимент да не повишават основните данъчни ставки.

Той отхвърли и прогнозите за икономическа рецесия, като изрази очакване за ръст на брутния вътрешен продукт и чуждестранните инвестиции през следващата година. В отговор на въпроса за конкретното разпределение на средствата Парушев изброи част от предвидените социални и образователни разходи, без да представи пълна разбивка на новия дълг.

Сред приоритетите в проектобюджета са допълнителните средства за младите хора. По думите на Парушев се предвижда увеличение с 12,5% на средствата за стипендии и докторанти. Заложена е и подкрепа за младите лекари и специализантите.

„Тези 350 евро, които ще им дадат на месец, те са за 6000 специализанти“, посочи депутатът.

Той обърна внимание и на състоянието на студентските общежития, като заяви, че значителна част от използваните сгради се нуждаят от обновяване.

Предвиждат се и 45 млн. евро за подобряване на материалната база на детски ясли и училища. Парушев посочи още увеличението на пенсиите и минималната работна заплата като част от социалните мерки в бюджета.

Депутатът коментира и предложеното облагане с 33% на свръхпечалбите в определени сектори, сред които банките, телекомуникационните компании и големите обменни бюра. Според него целта е част от извънредните печалби да се върнат обратно в икономиката и обществото.

Парушев отхвърли опасенията, че новият данък непременно ще доведе до повишаване на банковите такси. По отношение на енергетиката обаче той призна, че ситуацията е по-сложна.

„Много внимателно трябва да се пипа с копринени ръкавици. Евентуалното облагане на свръхпечалбите в енергийния сектор трябва да бъде внимателно анализирано, за да не доведе до допълнителен ценови натиск“, заяви депутатът.

Парушев обясни, че предстоят разговори с представители на парламентарните комисии по енергетика, финанси и икономика.

„Ако това е добре за българските граждани и за икономиката, да, готови сме да го направим. Но нека първо да видим числата“, каза той.

Въпреки уверенията, че основните данъци няма да бъдат увеличавани, в бюджета са предвидени промени, които ще повишат определени осигурителни и данъчни тежести. Сред тях са увеличението на минималния и максималния осигурителен доход и облагането на част от ваучерите за храна.

Парушев уточни, че според предложението ваучерите до 102,26 евро няма да се облагат с новия данък. За сумите над този праг се предвижда облагане със 7%.

Депутатът защити мярката и заяви, че според обратната връзка, с която разполагат управляващите, тя се приема положително.

Парушев коментира и предвиденото намаляване на щатните бройки в държавната администрация. Той посочи, че управляващите планират съкращаване на над 5400 позиции, като част от тях са незаети.

По думите му сред засегнатите ведомства са Министерството на вътрешните работи, Министерството на земеделието и храните, Министерството на здравеопазването и Министерството на регионалното развитие. Депутатът даде пример с около 2000 позиции в МВР, близо 800 в земеделското министерство, 400 в здравното и около 500 в регионалното.

Според него намаляването на администрацията трябва да върви заедно с дигитализацията и въвеждането на нови технологии, включително изкуствен интелект.

Той посочи, че в системата има около 880 000 души, като според него е необходимо да се подобри контролът срещу злоупотребите, така че повече средства да достигат до хората с реална нужда от подкрепа.

Депутатът отхвърли възможността средства от частните пенсионни фондове да бъдат пренасочвани към Националния осигурителен институт.

„Категорично няма да се пипа именно вторият стълб“, заяви Парушев.

Той посочи, че Министерството на финансите има право да обсъжда различни варианти с европейските институции, но това не означава, че всички идеи се превръщат в официални предложения. По думите му в настоящия проектобюджет не се предвижда прехвърляне на средства от втория пенсионен стълб към НОИ.

Парушев увери, че управляващите са готови да разгледат и предложенията на опозицията между първото и второто четене на бюджета, ако те са полезни за гражданите.
След трагедията на АМ „Тракия“: Ускоряват системата за предупреждение на шофьорите

Даниел Парушев коментира и тежката верижна катастрофа на автомагистрала „Тракия“, при която загинаха 11 души. Той заяви, че управляващите ще се опитат да ускорят изграждането на интелигентна система за предупреждение на водачите при опасности на пътя.

По думите му подобна система, която трябва да свързва тол инфраструктурата, Агенция „Пътна инфраструктура“ и МВР, е била обсъждана още преди трагедията.

Първоначалната цел е била тя да заработи до края на 2027 г.

„Сега ще направим всичко възможно да се случи много по-рано, защото е важно за българското общество и за всички граждани“, заяви депутатът.

На въпрос дали максималната разрешена скорост от 140 км/ч по автомагистралите трябва да бъде намалена Парушев не даде категоричен отговор. Той подчерта, че безопасността на движението зависи не само от поведението на шофьорите, но и от качеството на пътната настилка, маркировката, знаците и мантинелите.

Според него подобряването на пътната безопасност изисква цялостен подход, а не отделни мерки.

„Наша работа е да сложим спирачките и да го върнем обратно по склона“, заяви още Парушев по повод сравнението на премиера с бюджет, приличащ на камион без спирачки, насочен към пропастта.