Д-р Лилия Михайлова: Профилактиката срещу „сърдечен червей“ при кучетата се прави 12 месеца без прекъсване

---

Някои хора се заблуждават, че при прекарано заболяване се изгражда имунитет, обяснява ветеринарният специалист

 

Д-р Лилия Михайлова се дипломира се като ветеринарен лекар през 2002 г. в Лесотехнически Университет. Член е на Британската асоциация на ветеринарните лекари (RCVS) и един от съоснователите на Българската асоциация по ветеринарна кардиология в България ( БАВК ). Има интереси в областта на кардиологията, респираторните заболявания, ендоскопия и лапароскопия, мекотъканна хирургия и гръдна хирургия, екзотични животни. В момента е главен лекар и управител на ОВК Варна.

Дирофилариоза или т. нар. „сърдечен червей“ е опасно паразитно заболяване, което може да застраши сериозно здравето на домашните любимци и по-специално на кучетата. То се предава чрез ухапване от комари, а с промяната на климата и затоплянето разпространението му у нас става все по-сериозна заплаха, като не липсват и случаи с фатален изход. След ухапване от комар-преносител ларвите попадат в организма на кучето и в рамките на около шест-седем месеца достигат до сърцето и белодробните артерии. Там се развиват до паразити с дължина до 30 сантиметра, които могат да живеят години наред и постепенно да увреждат жизненоважни органи. Макар и в редки случаи, заразата може да засегне и хората.

Затова през 2026 г. у нас стартира информационна кампания за превенция на разпространението на дирофилариозата с посланието „В сърцето има място само за любов“. Инициативата е подкрепена от Български ветеринарен съюз, Българската асоциация на ветеринарните лекари за дребни животни, Ветеринарна паразитологична и инфекциозна конференция и десетки специалисти, сред които и д-р Лилия Михайлова. Днес тя разказва за рисковете и начините да предпазим опашатите си приятели от опасния „сърдечен червей“.

 

Д-р Михайлова, какви тенденции наблюдавате при разпространението на заболяването „сърдечен червей“ във Вашата практика и в България изобщо през последните години?

Като цяло е трудно да се каже дали има тенденция за увеличаване на случаите. Много повече колеги - ветеринарни лекари, правят тестове за дирофилариоза и съответно това води до по-голяма откриваемост, но от друга страна стопаните също така много по-редовно дават препарати за профилактика.

 

Имали ли сте тежки случаи в практиката си през последните години?

Да, имаме пациенти с кавален синдром (масивно задръстване на сърцето с големи паразити, което може да блокира работата му), като случаите са пет-шест годишно.

 

Според Вас какво е нивото на информираност на собствениците на кучета за заболяването? Знаят ли за него, запознати ли са с рисковете и с възможностите за превенция?

Все по-голяма става информираността на стопаните, но разбира се има и все още такива, които не знаят за него.

 

Какво най-често липсва като информация или пък съществува като заблуда във връзка със заболяването?

Една част от хората не знаят, че трябва профилактиката да се прави 12 месеца без прекъсване и също така се заблуждават, че веднъж преболедували любимците им имат имунитет.

 

Има ли кучета, които са в по-висок риск или заплахата е еднаква за всички?

Заплахата е еднаква. Много хора си мислят, че щом кучето живее вкъщи и не излиза, няма как да се зарази. Но комарите ги има навсякъде. Затова без профилактика рискът е еднакъв.

 

Какво трябва да направи всеки собственик на куче, за да го предпази от сърдечен червей? Какви са стъпките? Има ли възраст, на която започва профилактиката?

Профилактиката изисква 12 месеца в годината без прекъсване, като през пролетта и есента следва да се правят тестове за заболяването.

 

Има ли симптоматика, за която трябва да следят стопаните във връзка със заболяването?

В повечето случаи заболяването протича безсимптомно и се открива при тестове, но има и такива с кашлица, задух, лесна уморяемост, подуване на корема от събиране течност и дори припадъци. Всички тези признаци обаче са неспецифични и могат да се срещнат при други заболявания.

 

Как протича евентуално лечение и какви са перспективите?

Това зависи от стадия на заболяването и от това какво е желанието на стопаните. Терапията има 2 протокола, като и двата започват с 30 дни Доксициклин, а след това може да се направи терапия с имитицид или да се продължи 9 поредни месеца с моксидектин. Може да бъде под формата на спот он пипети или това, което аз лично използвам в праткиката си - инжекции с афилария. При всяко положение лечението е много по-трудно, тежко и скъпо от профилактиката.

*публикация

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.