Георги Господинов: През 90-те, дори когато се карахме, ние си общувахме, а сега, дори когато си общуваме, се караме

13/08/2026, 18:04

Булфото

„През 90-те, дори когато се карахме, ние си общувахме. Това е много важно. А сега, дори когато си общуваме, ние се караме“. Това каза писателят Георги Господинов по време на срещата си с читатели в първия ден на фестивала „С книга на плажа“ в Бургас. Разговорът с него бе посветен на новото издание на стихосбирката „Черешата на един народ: 30 години по-късно“ води Невена Дишлиева.

Разговорът за „Черешата на един народ“ постепенно се превърна в разговор за 90-те години, за изгубената способност да се общува, за значението на общите книги и думи, за личната и националната памет, за патриотизма, за несбъднатото, за поколенията и за това как една книга, написана преди 30 години, може да бъде прочетена отново днес.

„Деветдесетте бяха нашето десетилетие, когато бяхме млади, когато мислехме, че всичко много лесно ще стане“, каза Господинов, предаде БТА. По думите му тогава е имало „голямо обещание, голяма енергия“, която постепенно е изчезнала. Той разказа за първите протести след промените и за усещането на неговото поколение, че промяната може да се случи почти веднага. На първия официален протест, спомни си писателят, някой казал на младите хора около него, че „всичко това няма да се оправи бързо“ и ще са необходими поне пет-шест месеца. Реакцията на младите била: „Как ще чакаме 5-6 месеца? Ние сме тук, трябва да довършим за два месеца всичко и да станем нормална държава“.

Господинов определи 90-те като време, в което всеки ден се е случвало нещо различно - понякога ужасно - като убийствата и голямата инфлация, но едновременно с това и като време, в което хората са общували много повече. Според него една от големите загуби след 90-те е именно възможността да се разговаря въпреки различията. „Дори когато още се опитваме да си говорим, някак си стигаме до точка на счупване. Много лесно и много бързо“, каза писателят.

Когато думите са имали общ смисъл

Господинов говори и за промяната в значението на думите и за разпадането на общия културен език. Той припомни идеята за връзката между думите и нещата и каза, че през 90-те е имало усещане за по-голямо съгласие върху значението на основни понятия. „Ако аз кажа свобода, всички знаем какво е свобода. Ако аз кажа мир, всички знаем какво е мир. Ако аз кажа възраждане, всички знаем какво е възраждане“, каза Господинов. По думите му, днес „много неща се счупиха в този разговор“, „думите не значат това, което значат“.

Той даде пример с общата литературна култура на неговото поколение. През 90-те, каза писателят, хората са четяли много едни и същи книги и са можели да разговарят през тях. Днес това се случва все по-трудно. Господинов разказа, че в часовете по творческо писане, които води, първият въпрос, който обсъжда с младите хора, е какви книги са чели всички, „За да има някакъв мост между нас“. По думите му е необходимо да има „малък сал, върху който да стъпим“, но „все по-трудно е да намираме много такива общи книги“. Въпреки това той каза, че среща млади хора, с които може да разговаря за книги и идеи, включително такива, които не са били родени, когато „Черешата на един народ“ е излязла. „Това е нещо, което много ме окуражава“, каза Господинов.