Сънната апнея зад волана: МЗ признава риска, но засега не предвижда масов скрининг на професионалните шофьори

16/08/2026, 10:48

снимка: АПИ

Сънната апнея остава сериозен фактор за пътната безопасност, но Министерството на здравеопазването не предвижда прилагането на специализирани изследвания като масов скринингов метод сред професионалните водачи. В същото време действащите правила поставят под медицински контрол шофьорите от най-рисковата категория, при които заболяването вече е установено.

Здравословното състояние на водачите е „ключов фактор за опазване живота и здравето на гражданите“, заявява Министерството на здравеопазването в отговор на въпроси на БГНЕС, свързани с обструктивната сънна апнея и риска, който заболяването може да представлява за движението по пътищата.

От отговора на ведомството става ясно, че България има регулаторна рамка за водачите с диагностицирана сънна апнея, но към момента няма индикация за въвеждане на национална програма за масов скрининг на професионалните шофьори. Министерството изрично посочва, че специализираните изследвания за установяване на заболяването не могат да бъдат използвани като масов скринингов метод.

Какво предвиждат действащите правила

МЗ посочва, че действащата Наредба № 3 от 2011 г. регламентира изискванията за физическа годност на водачите със синдром на обструктивна сънна апнея.

Свидетелство за управление може да бъде издадено и на човек с лека, умерена или тежка форма на заболяването, но само при определени условия. Според ведомството водачът трябва да провежда адекватно лечение, например с позитивно въздушно налягане (ПАП), състоянието му да бъде контролирано и да има медицинско потвърждение, че няма сънливост.

За професионалните водачи от Група 2, при които е установена сънна апнея, контролът е още по-стриктен. Министерството посочва, че са предвидени задължителни периодични медицински прегледи най-малко веднъж годишно.

Така действащата система поставя акцент върху контрола на вече диагностицираните случаи. Съществената разлика е, че тя не означава автоматично, че всички професионални водачи се изследват за сънна апнея.

Масов скрининг – засега не

Именно тук се намира един от ключовите акценти в отговора на здравното ведомство.

МЗ посочва, че изследванията за сънна апнея, сред които нощната оксиметрия и полисомнографията, са високоспециализирани медицински изследвания. Те се извършват от лекари със специалност „Нервни болести“.

„Поради своята специфичност и необходимост от тясна експертиза, те не могат да бъдат прилагани като масов скринингов метод“, заявява Министерството.

Това означава, че на този етап ведомството не очертава модел, при който всеки професионален шофьор задължително да преминава през специализирано изследване за сънна апнея независимо от наличието на симптоми или клинични индикации.

Вместо това МЗ посочва възможностите в рамките на здравната система – ежегодни профилактични прегледи при личния лекар, както и последващи консултации и високоспециализирани изследвания при специалист, когато има клинични индикации за заболяване.

Нови предварителни прегледи за професионалните водачи

Отговорът на МЗ показва и че темата за по-строгия медицински контрол върху професионалните шофьори вече присъства в мерките за пътна безопасност.

В Работната програма за изпълнение на мерки за безопасност на движението по пътищата е заложена мярка за „Задължителни предварителни прегледи на състоянието на водачите, извършващи обществен превоз на пътници или товари“.

Прилагането ѝ обаче е обвързано с промени в Закона за автомобилните превози, внесени от Министерството на транспорта и съобщенията в Народното събрание през юни 2025 г.

МЗ подчертава, че подкрепя предпътната оценка на състоянието на професионалните водачи като важна предпоставка за пътната безопасност.

В същото време ведомството поставя категорично условие: тази оценка трябва да бъде извършвана „от квалифицирани медицински специалисти, а не от лица без медицинско образование“.

Подзаконовите правила за тези прегледи ще бъдат детайлизирани след окончателното приемане на законовите промени.

Какво остава нерешено?

Отговорът на МЗ не дава конкретни данни за разпространението на обструктивната сънна апнея сред професионалните водачи в България, нито посочва извършена оценка на влиянието на заболяването върху пътната безопасност.

Това е съществен момент, тъй като именно липсата на ясна картина за мащаба на проблема затруднява оценката дали настоящият медицински контрол е достатъчен или са необходими допълнителни мерки.

От ведомството обаче заявяват готовност за участие в междуинституционален диалог за оптимизиране на превенцията.

„Всяко евентуално въвеждане на нови целеви методи за откриване на заболяването или последващи изменения в уредбата трябва да се осъществят при ясен баланс между обществения интерес, пътната безопасност и правата на гражданите“, посочва Министерството.

Между правото на труд и правото на безопасност

Позицията на МЗ очертава сложния баланс около сънната апнея при професионалните шофьори. От една страна, диагностицираният водач не е автоматично лишен от възможността да управлява автомобил. При контролирано заболяване, адекватно лечение и медицинско потвърждение за липса на сънливост той може да продължи професионалната си дейност.

От друга страна, именно при професионалните водачи последиците от нарушената бдителност могат да имат особено тежко отражение върху пътната безопасност. Затова въпросът не е само дали заболяването е диагностицирано, а и дали системата успява своевременно да открива хората, при които то все още не е установено.

На този етап Министерството разчита на съществуващата нормативна рамка, периодичния медицински контрол при вече диагностицираните случаи и предстоящите промени, свързани с предварителните прегледи на професионалните водачи.

А дали това е достатъчно, за да бъде уловен навреме рискът от сънна апнея зад волана, остава въпрос, който ще зависи както от законодателните промени, така и от бъдещия междуинституционален диалог, за който МЗ заявява готовност.