Учените предупреждават за растящ недостиг на пясък

16/08/2026, 09:18

Пиксабей

Пясъкът изглежда като практически неизчерпаем природен ресурс, но човечеството го добива с темпове, които надхвърлят способността на природата да го възстановява. Особено търсен е речният пясък, който се използва широко в строителството и се извлича сравнително лесно.

Пясъкът е твърдият материал, който се добива в най-големи количества на Земята. Заедно с речния чакъл той е сред основните съставки на бетона, а експлоатацията му се засилва още от началото на индустриалната революция.

Днес обаче добивът вече изпреварва естественото възстановяване на ресурса, показва изследване, публикувано в научното списание Reviews of Geophysics, цитирано от БГНЕС.

50 милиарда тона пясък годишно

В световен мащаб всяка година се добиват приблизително 50 милиарда тона пясък. Учени и природозащитници от години предупреждават за последиците от огромното потребление, а до сходни заключения стига и доклад на ООН.

Особено показателна е ситуацията във Виетнам, където темпът на добив надхвърля единадесет пъти способността на природата да възстановява ресурса.

Между 2015 и 2022 г. делтата на Меконг е загубила 366 милиона кубически метра пясък.

„Имаме склонност да подценяваме жизненоважната роля на пясъка за поддържането на екосистемата, от която зависим“, посочва Паскал Педуци, директор на Центъра за анализ на данни към Програмата на ООН за околната среда (UNEP).

По думите му пясъкът е първата линия на защита срещу покачването на морското равнище, бурните вълни и засоляването на крайбрежните водоносни хоризонти.

Защо не използваме пясъка от пустините?

Огромните пустини създават впечатлението, че недостигът на пясък е почти невъзможен. Не всеки вид пясък обаче има еднакви характеристики и приложения.

Пустинният пясък е подложен на силна ветрова ерозия, което го прави по-труден за използване в сравнение с речния. Именно речният пясък е особено привлекателен за индустрията, защото изисква минимална обработка.

„Достатъчно е да бъде извлечен от речното корито“, обяснява Мат Кондолф, професор по ландшафтна архитектура в Калифорнийския университет в Бъркли.

Лесният добив обаче има сериозна екологична цена.

От нестабилни брегове до промяна на наводненията

Извличането на седименти от речните корита променя структурата на теченията и може да предизвика нестабилност на бреговете. С течение на времето това се отразява върху динамиката на наводненията и намалява количеството седименти, достигащи до делтите и крайбрежните зони.

Последиците вече са видими в различни части на света.

Във Виетнам нестабилността на бреговете, свързана с извличането на седименти, е довела до срутването на 1800 жилищни сгради. В Бразилия драгирането на реките Парана и Токантинс е променило оттока в басейна на Амазонка.

Проблемът засяга и Европа. Във Франция стари открити мини от началото на XX век и до днес остават като постоянни водоеми в заливната равнина на Сена.

Има ли алтернатива?

Учените посочват няколко възможности за ограничаване на добива от реките. Изследване от 2024 г., публикувано в Results of Engineering, показва, че използването на рециклиран или пустинен пясък би могло да намали наполовина търсенето на речен пясък.

При производството на бетон могат да се използват и други алтернативни материали, сред които медна шлака и дървени стърготини.

Ако обаче сегашните темпове на добив се запазят, недостигът на подходящ пясък може да се превърне във все по-сериозен проблем – въпреки привидното изобилие на един от най-масово използваните природни ресурси на планетата.