Варна донесе "Евровизия" на Бургас! Предпочете да кърпи наследството от НРБ и да се фокусира в строежа на "Стадион Варна"

13/08/2026, 12:45

Кадър visit.varna.bg

Варна донесе "Евровизия" на Бургас!

Когато бе обявено, че България ще бъде домакин на „Евровизия“, погледите на цялата страна се насочиха първо към родното място на победителката Дара - Варна.

Варненката Дара е причината Евровизия да дойде в България, но управниците на града от последните поне 20 години подариха Евровизия на Бургас.

Очевидно обаче няма как Варна да бъде домакин на такова събитие понеже култовата Спортна зала няма необходимия капацитет.

София смяташе, че е сигурен победител и дори Дара посочи, че е за столицата.

Но кметът на Бургас и обществеността проведоха мощна кампания, с която обърнаха нещата.

В крайна сметка Бургас спечели правото да посрещне най-голямото музикално събитие в Европа благодарение на новата си „Арена Бургас“.

Варна остана извън борда, отпадайки още на ранните етапи от подбора.

Този развой на събитията не бе случайност, а логичен резултат от поредица от стратегически решения и пропуснати възможности през последните десетилетия.

Ретро ремонти срещу нови мащаби: Капанът „Дворец на културата и спорта“

Варна разполага с един от най-емблематичните архитектурни символи от периода на НРБ — Двореца на културата и спорта (ДКС), построен през далечната 1968 г. Но вместо в определен момент да се заложи на изграждането на нов, съвременен мултифункционален комплекс, местната власт систематично избираше по-краткосрочния и евтин път: поетапно реновиране на залата от социалистическо време.

Кулминацията на тази политика бе ремонтът през 2015 г. за Световното първенство по волейбол. Тогава бяха инвестирани десетки милиони лева за разширяването на основната зала „Конгресна“, за да се достигне капацитет от малко над 5000 места. Въпреки че това бе важно за спортния календар на града, таванът от 5000 зрители се оказа фатален за амбициите за събития от мащаба на „Евровизия“, където изискването на EBU е за закрита зала с капацитет между 10 000 и 15 000 души и висок покрив за тежка производствена техника.

„Стадион Варна“

Втората ключова причина за липсата на нова зала бе фокусирането на цялата публична и инвестиционна енергия на града върху друг колосален обект — Стадион „Варна“.

В първоначалните визии и градоустройствени планове от първото десетилетие на XXI век около новия футболен комплекс се предвиждаше създаването на цялостен спортен клъстер със съпътстващи закрити съоръжения.

Поради десетилетните перипетии, правни казуси и липса на финансиране, проектът за стадиона погълна огромни финансови и градоустройствени ресурси. Всички усилия бяха насочени единствено към това да се завърши самото футболно съоръжение, а идеите за съпътстваща мултифункционална зала бързо потънаха в забрава.

Проектите, които останаха само на хартия

През годините във Варна не липсваха предложения за изграждане на нов комплекс:

Зоната около Летище Варна: През периода 2008–2012 г. се обсъждаше зала на входа на града, с лесен достъп до магистралата и аерогарата.

Западните райони: В Общия устройствен план бяха разглеждани терени в районите на ж.к. „Възраждане“ и „Кайсиева градина“.

За разлика от София („Арена София“), Русе („Арена Русе“) и Бургас („Арена Бургас“), за чиито зали държавата отпусна целево финансиране, Варна така и не получи необходимия финансов буфер от централния бюджет за изцяло ново съоръжение.

Равносметката

Изборът да се инвестира в закърпване на наследството от НРБ и десетилетното забавяне на мащабните спортни проекти оставиха Морската столица без съвременна закрита сцена за световни събития. Докато Бургас изгради изцяло новата си „Арена Бургас“ в ж.к. „Изгрев“, Варна остана с ДКС — зала с голяма история, но с капацитет, който я извади от голямата европейска карта.