„СГРАДИТЕ НА ВАРНА”: УЛИЦА „КРАЙНА” СТАВА ГРАДСКОТО ЛАРГО

---

 

Бул. „Сливница“ започва от бул. „Приморски“ при входа на Морската градина и завършва при парк-музея „Вл. Варненчик”. Историята на улицата трябва да се търси още от турско време. Приблизително по днешния булевард - от бул. „Приморски“ до ул. „Оборище“, е преминавала северната част на турската крепостна стена. Покрай стената е имало малка уличка, която достигала до днешния бул. „Мария-Луиза“, където е бил краят на турския град. След Освобождението временното руско управление нарекло улицата „Крайна”. През 1888 г. Общинският съвет регулира улицата и я кръщава „Сливница”. След това бул. „Мария-Луиза“ продължава под името „Нишка”. След приемането на първия градоустройствен план през 1898 г. градът е разделен на пет участъка (квартала). ІV и V участък са изцяло нови квартали, а улиците „Сливница“ и „Нишка“ разделят двата квартала, което до голяма степен предопределя тяхното развитие. През 1907 г. долната част на бул. „Сливница“ е разширена до 30 м, а „Нишка“ е продължена до ул. „Отец Паисий“.

Двете улици съществуват под тези имена до 1964 г., когато са обединени под името бул. „Г. Димитров“. Името „Сливница“ е върнато през 1992 г.

Булевардът се изгражда основно през тридесетте години на миналия век, когато Варна е обявена за морски курорт. Като централна улица, която свързва града с морето, по булеварда са изградени представителни жилищни сгради, ресторанти, почивни домове. Култови в миналото са ресторантите „Грозд”, „Златна котва”, „Европа”, бирария „Чичо Митю“, кафе-ресторант „Прага”, „Ешмедеме”, „Морско око”, закусвалня и бирария „Свато”, „Велика България”, закусвалня и почивен дом „Лилия”, вила „Качов”.

Архитектурни паметници са сградите с номера 9, 11, 13, 14, 15, 18, 20, 22, 24, 36, 38, 42 и 42а, 46, 48, 54, 62. Към тях трябва да прибавим монументалните сгради на Фестивалния и конгресен център, хотел „Черно море”, Мъжката гимназия (сега Художествената галерия), Протестантската методистка епископална църква.

На изток булевардът е оформен от портала на Морската градина, една от архитектурните забележителности на града. Порталът е проектиран през 1939 г. от софийския арх. Георги Попов. Дотогава е съществувал старият портал, който е на двадесет-тридесет метра по на изток и имал съвсем друг вид. Първоначално са изградени само двете двойки кръгли колони и по една квадратна от двете страни. Останалите са изградени през 1947 г. въз основа на основния проект и порталът добива сегашния вид. Арх. Г. Попов решава портала като пространствена композиция със симетричен план във вид на екседра (елипсовидна ниша). Централният отвор е фланкиран с група колони, които създават рамка, в която се вписват градината и морето. Централните и крайните колони са по-високи, добре мащабирани, профилирани с канелюри, което придава класически нюанс на архитектурата. Основите и върховете са увенчани с пръстени, които изникват един от друг. Средните колони са по-ниски и с правоъгълно сечение, като завършват с две конкави една над друга. Колоните са привързани помежду си с пояс. Под пояса са изградени клетки, предназначени за павилиони. Базите са кубически. Арх. Г. Попов е оставил забележителна непреходна творба, превърнала се в един от символите на града. Днес обектът се нуждае от поддръжка на каменната облицовка и реставрация.

Булевардът започва с хотел „Одесос”. Първоначално се нарича „Варна“, по-късно „Одеса“, сега „Одесос“. Построен е през 1961 г. по проект на архитектите Б. Далчев и Н. Кечеджиева в духа на модернизма, или за времето т.нар. социалистическо строителство. Архитектурата се налага с добре пропорционираните форми, ажурната бетонова решетка по фасадата, просторните лоджии-балкони, силно изнесената маркиза. Изграден на открит терен, с чудесен изглед към морето, със своя обем и колорит хотел „Одесос“ е една от визитните картички на града.

 

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.