Снимка: Булфото
Преди 30 години в световен план беше много далечна идея не само българската литература да се превежда, а и изобщо да бъдеш интересен като български писател. Това заяви писателят Георги Господинов по време на 63-ия Международен летен семинар по български език и култура, предаде БГНЕС.
Авторът се срещна с преподаватели, изследователи, преводачи и студенти по българистика и славистика, пред които говори за развитието на българската литература през последните три десетилетия, промененото отношение към българските автори в чужбина и предизвикателствата, свързани с навлизането на изкуствения интелект.
„Имаше стереотипи какво се очаква от един български писател. Когато отидох на първото си литературно четене пред немска публика, хората се изненадаха, че книгата ми не е за въстания, битки и хайдути“, разказа Господинов.
По думите му международното признание за българската литература е помогнало тя да бъде видяна по нов начин. „Когато през 2023 година спечелихме „Букър“, това помогна да се отвори вратата и спечели правото на малките езици да говорят за големите неща“, допълни писателят.
На въпрос какъв е приносът на България към общоевропейското културно наследство като страна, създала кирилицата, Господинов подчерта, че културата е жив процес.
„Културното наследство е нещо, което непрекъснато се трупа и се обновява. Мисля, че можем да бъдем спокойни днес, че в някаква степен успяваме да разкажем собствените си истории. Това е много важно – да успееш да разкажеш по смислен и добър начин собствените си истории и да дадеш своите послания. Това е част от културното съвремие, което след това ще се превърне в наследство“, заяви той.
Според писателя българският език не трябва да бъде определян като „малък език“. „Езикът е натрупана памет и понеже нашият език е стар, той има много натрупана памет, което е предимство. Той не е много малък. Всеки език има достатъчно капацитет да изрази всяко настроение, всяка идея, всяка история, така че можем да бъдем спокойни за българския“, каза Господинов пред БГНЕС.
Той, който е сред най-превежданите български автори, коментира и ролята на преводачите. По думите му при превода неизбежно нещо се губи, но ако преводачът успее да влезе в света на книгата и да улови нейните нюанси, се добавя и нещо ново. „Всичко е преведимо“, посочи писателят.
Господинов заяви, че не използва изкуствен интелект при писането на своите книги.
„Изкуственият интелект може да пише средно добри книги, но нашата цел е да пишем много добри книги. Той не може да разкаже добре лична история, защото няма такава – няма емпатия, детство, а това са все неща, които ти помагат да си добър писател“, обясни той.
Авторът разказа, че обича да пише за събития и състояния, които обикновено остават незапомнени – например усещането да бъдеш сам в една стая в три следобед.
„Как се пише за това? Ами, трудно, но затова обичам. Наричам го „памет на нетрайното“, каза Господинов.
По думите му културата е много повече от паметници и материални обекти. Тя включва и онова, което се е случило преди, както и това, което се случва днес.
„Културата не е само недвижим паметник, културата е онова, от което сме направени ние. Това е част от истинската, жива култура“, заяви пред БГНЕС Георги Господинов.
Редактор "Екип на Петел",
За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!
Норвегия взе приза за "Феър плей" на Мондиал 2026
Дата: 15/07, 02:00
15 юли е Световен ден на младежките умения
Дата: 15/07, 01:30
Веласкес: Ключов в мача винаги е колективът
Дата: 15/07, 01:00
A1 Gaming League отново събра феновете на електронните спортове на Aniventure Comic Con 2026
Дата: 15/07, 00:50
Ники Кънчев се снима с голяма звезда на световния футбол
Дата: 15/07, 00:30