"Гардиън": Румен Радев се оглежда за мястото на Виктор Орбан в ЕС

20/08/2026, 09:40

кадър: МС

Непоследователните позиции на десния популист по отношение на Европа и Русия подсказват, че той проверява докъде може да стигне в натиска си върху партньорите и избирателите, се казва в анализ на британския вестник „Гардиън“, цитиран от БГНЕС.

Една вечер преди девет години в българското село Българи бразилска туристка се приближила до небрежно облечен мъж на средна възраст, заобиколен от бодигардове, минувачи и фотографи.

„Защо сте важен?“, попитала тя. „Не съм толкова важен“, отвърнал той. Тя повторила въпроса, а той признал: „Аз съм президентът“.

Сега, през 2026 г., десният популист Румен Радев вече не е президент, а министър-председател, по-влиятелната от двете длъжности, след като партията му „Прогресивна България“ спечели убедително мнозинство на изборите през април. Докато мнозина в Европа през същия месец въздъхнаха с облекчение заради края на ерата на Виктор Орбан в Унгария, други започнаха да се питат дали Радев няма да се превърне в следващия основен „разрушител“ на европейското единство.

Първите му месеци, отбелязват анализатори, показват по-транзакционен подход към външната политика спрямо САЩ и Европа, както и някои първоначални ходове, които биха могли да бъдат от полза за Русия.

През май България прекрати военната си подкрепа за Киев, като Радев заяви, че смята украинската кауза за „обречена“. Когато 36 държави се присъединиха към специален трибунал за преследване на Русия заради нахлуването ѝ в Украйна, България не беше сред тях.

По време на посещението си в Париж за националния празник на Франция Радев извади България от „коалицията на желаещите“, заявявайки, че страната няма капацитет да помага на Украйна и че военната подкрепа само ще удължи войната.

Само дни по-късно България се съгласи да приеме до осем американски самолета-цистерни за дозареждане във въздуха във военновъздушната база „Безмер“, които да подкрепят американските операции в Близкия изток.

„Той вече е неудобен лидер за Европа, защото действията му изненадват европейците. В продължение на много години България, въпреки вътрешните си предизвикателства, следваше проевропейски курс“, заяви Мария Симеонова, ръководител на софийския офис на Европейския съвет за външна политика.

По думите ѝ Радев запазва ангажимента на България към ЕС и НАТО, но същевременно дистанцира страната от зараждащата се европейска архитектура за сигурност, като се надява да продължи да се възползва от гаранциите за сигурност на САЩ.

„Очевидно липсва каквато и да е идеологическа последователност в начина, по който той провежда външната политика през тези първи месеци. И това вече става много видимо“, каза тя.

Междувременно премиерът, който преди това никога не е изразявал особено силни възгледи за своята вяра, религията или църквата, сега демонстрира близост с православното християнство.

През юни „Прогресивна България“ подкрепи „Марш на семейството“, християнско и патриотично събитие в подкрепа на традиционните семейни ценности, определяни като пряка противоположност на „София Прайд“, който се проведе в същия ден.

Радев също така заплаши да наложи вето върху 21-ия пакет от санкции на ЕС срещу Русия заради войната ѝ в Украйна. В него бяха включени мерки срещу главата на Руската православна църква патриарх Кирил.

„Не ме интересува руският патриарх като отделна личност. Интересува ме фактът, че той е глава на Руската православна църква, която е източноправославна, както е и нашата църква. Загрижен съм за милионите хора, които принадлежат към тази църква“, заяви Радев пред журналисти.

Източник, близък до Българската православна църква, който говори при условие за анонимност, за да запази отношенията си с патриарха, заяви, че скорошното сближаване на Радев с църквата е изцяло политическо.

„Той няма нищо общо с църквата и религията. Това е 100% политика. Мисля, че това беше просто жест към Москва. Той няма никаква практическа полза за България, нито за Радев“, каза източникът.

Димитър Керанов, гостуващ изследовател в Германския фонд „Маршал“ на САЩ, заяви, че Радев „седи на два стола“, като прави едновременно проевропейски и проруски изявления в опит да угоди на разнородния си електорат. Според него обаче тази тактика няма да доведе до успех.

„В България имаме една поговорка: Който седи на два стола, пада“, каза Керанов. „Мнението ми е, че ако продължава така, рано или късно това ще се обърне срещу него.“

19-годишният Владислав Бонев, студент по информационни технологии в Софийския университет, заяви, че е разочарован от правителството и че проруската реторика не представя България в добра светлина пред останалите европейски лидери. Въпреки това той не е особено притеснен от възможността Радев да изведе България от ЕС и НАТО.

„Не мисля, че има от какво да се притесняваме, защото той няма толкова власт, че да ни изведе от ЕС. Но би било добре ЕС да го държи под контрол“, каза той.

Все още е твърде рано да се определи дали Радев се превръща в новия Орбан. Симеонова смята, че Радев, който не възприема ЕС като съюз, основан на солидарността, няма да бъде толкова разрушителен и няма да блокира ключови решения на ЕС. Някои от действията му обаче могат да имат сериозни последици за страната и да възпрепятстват развитието ѝ.

„Разликата с Орбан е, че действията на Орбан имаха последствия както за ЕС, така и за Унгария, докато действията на Радев ще имат последствия само за България, маргинализирайки страната и изолирайки бизнеса от всякакви възможности“, каза тя.

Керанов смята, че на Радев му липсва необходимата политическа инфраструктура, за да бъде толкова разрушителен фактор, колкото Орбан. Според него обаче Радев все още може да се превърне в още по-неудобен лидер за Европа.

„Ако му бъде дадено достатъчно време, както беше дадено на Орбан като министър-председател, можем да очакваме той да консолидира все повече властта си, да блокира някои реформи, които не са в негов интерес, или дори да превърне тази проруска реторика в още по-проруска политика на практика. Трябва да сме наясно, че в момента той просто проверява почвата“, каза той.

Някои обаче смятат, че Радев ще се сблъска със сериозни проблеми през есента, когато българите се завърнат от летните си почивки.

Новоприетият бюджет, който замразява минималната месечна заплата на 620,20 евро, предвижда дефицит от 5,7% от БВП и разрешава ново държавно финансиране чрез заеми в размер до 10,1 млрд. евро, сериозно разтревожи част от избирателите. През декември миналата година предложеният държавен бюджет за 2026 г. предизвика масови протести, които доведоха до оставката на тогавашния премиер Росен Желязков и неговия кабинет.

27-годишната Цветелина Марева, която ръководи детски център в София, заяви, че е разочарована от проруската позиция на Радев и би искала той да се съсредоточи върху предизборните си обещания.

„Сега виждаме, че той ни е излъгал. Така че вероятно ще излезем на протест след лятото. Вече говорим за това в социалните мрежи. През септември съм сигурна, че ще има много протести“, каза тя.