Сиромахов: Тук няма антифашистки паметници, защото в България никога не е имало фашизъм

12/08/2026, 18:23

Кадър Фб

"Тук няма антифашистки паметници, защото в България никога не е имало фашизъм. Четете малко история, преди да кажете някоя глупост.". Това написа Иво Сиромахов, явно визирайки днешното изявление на Румен Радев.

Думите му за липсата на автентични антифашистки паметници у нас отново повдигнаха един от най-дълбоките исторически спорове в съвременното общество: какъв всъщност бе режимът в България между 1934 и 1944 г. и как бе използвана тази тема през следващите десетилетия.

Историческата истина срещу терминологията

От гледна точка на академичната историография, управлението в България през 30-те и 40-те години се определя като авторитарен или монархо-авторитарен режим с репресивно и антисемитско законодателство (като Закона за защита на държавата и Закона за защита на народа). Въпреки че страната бе съюзник на Оста, у нас никога не е имало тотална фашистка партия на власт от типа на тази на Мусолини в Италия или НСДАП на Хитлер в Германия.

Митът за „антифашизма“ като параван

В своята позиция Сиромахов насочва вниманието си към начина, по който понятието „антифашизъм“ бе инструментализирано от Българската комунистическа партия след 9 септември 1944 г.

За да легитимира собствената си тоталитарна власт, комунистическият режим обяви цялото предишно държавно управление за „фашистко“. Под този етикет Народният съд ликвидира политическия, стопанския и интелектуалния елит на страната, а хиляди бяха изпратени в лагери.

Монументи на тоталитаризма, а не на паметта

Издигнатите през социализма паметници — от Паметника на Съветската армия до монументите на партизанското движение — всъщност обслужваха геополитическите интереси на СССР и вътрешната пропаганда на БКП. Те не бяха символ на победа над идеологически фашизъм, а маркираха идеологическата територия на новата диктатура.

Изкуствено създадените паметници служеха за символ на окупация и контрол, а не на автентична историческа памет.