Зам.-кметът на Варна: Приемните родители трябва да имат право да избират между граждански и трудов договор

17/08/2026, 15:14

Снимка: Пиксабей

Би трябвало приемните родители да имат право да избират дали да бъдат на граждански или на трудов договор. Това каза заместник-кметът на Варна Снежана Апостолова по време на дискусия, част от националната инициатива „Приеми ме“, която се състоя в Националния пресклуб на БТА в крайморския град.

Апостолова изтъкна, че това ще позволи на хората, които искат да се грижат за нуждаещи се деца, да трупат трудов стаж. Трябва да се мисли и за увеличаване на възнагражденията на приемните родители, както и на социалните работници, каза още тя. Според нея за проекти като „Приеми ме“ отрано трябва да има сигурност, че ще бъдат продължени, което ще вдъхне сигурност у всички.

Изабела Иванова, началник на дирекция „Социална политика“ в Община Варна, допълни, че през последните 12 години политиката за извеждане на децата от институциите дава положителни резултати и е постигната качествена грижа за тях. През последните години обаче трендът е на намаляване броя на приемните родители в страната, допълни експертът. По думите ѝ, дискусии като тези, които инициира БТА, не само популяризират приемната грижа, а и извеждат проблемите на светло, идентифицират трудностите, което ще позволи, когато започне изпълнението на следващия проект като „Приеми ме“, качеството на услугите да се повиши още. „Грижата за децата във Варна е много добра, ние сме областта с най-много приемни семейства в страната, но трябва да продължим да работим активно, защото винаги ще има деца, нуждаещи се от грижи“, допълни Иванова. Тя изтъкна още, че би било много добре, ако дейността по приемната грижа стане държавно делегирана дейност, защото това ще осигури стабилност и ще е стимул и за приемните родители. Иванова акцентира върху това, че трябва да се вземат решения на държавно ниво как да се оказва помощ на децата от приемни семейства, които навършват 18 години. Никой не си оставя детето, когато то стане пълнолетно, грижата за него продължава, така че трябва да се мисли и за тези деца, подчерта Иванова.

Началникът на Областния екип по приемна грижа във Варна Снежана Борисова коментира, че българското общество вече е свикнало както с приемната грижа, така и с осиновяванията. Стигмата отпреди години вече я няма, смята тя. Борисова изтъкна, че приемната грижа не е панацея, но помага много на нуждаещите се деца. По думите ѝ, има нужда от повече социални услуги, например от дневни центрове, в които децата и родителите да получават подкрепа, независимо дали става дума за приемни семейства или не.

Най-трудно се явяват желаещи да полагат грижи за деца със специални потребности, посочи социалният работник Тодорка Борисова. Според нея в тези случаи хората се притесняват, освен това и услугите, които могат да ползват, не достигат. Борисова изказа благодарност на екипа на Карин дом и Центровете за обществена подкрепа „Усмивка“ и „Аксаково“, които работят с приемните семейства, но подчерта, че с тези проблеми би следвало да бъдат ангажирани повече центрове. Има нужда от повече услуги, за да могат и приемните родители да ползват психологична подкрепа, когато се настани при тях дете със специални потребности или с девиантно поведение, каза социалният работник.

Приемната грижа е голяма отговорност, но удовлетворението от това да дадеш сигурност, обич и спокойствие на едно дете компенсира трудностите, допълни Божанка Димитрова, приемен родител от село Изворско. Според нея всички предизвикателства около това да бъдеш приемен родител могат да бъдат преодолявани с необходимата подкрепа. Тя разчита преди всичко на своето семейство, както и на екипа от специалистите по приемна грижа. Димитрова каза, че е приемен родител, но ходи и на работа на четиричасов работен ден. За нея обаче приемното родителство е основната част от професионалната и личната ѝ реализация.

Когато се грижиш за чуждо дете, отговорността е много по-голяма, притесненията – също, каза приемният родител Илка Рашкова от Варна. Според нея е тежко да се разделяш с децата, за които си се грижил, но остава удовлетворението, че си им дал всичко, от което са се нуждаели, и най-вече обич. Когато разбереш, че децата са осиновени, намерили са семейство и вече имат шанс да успеят в живота, се забравят и тревогите, и напрежението, остава само вътрешното спокойствие, че си успял, посочи Рашкова. Тези, които смятат, че приемните родители печелят много пари, тя призова да се замислят и да си дадат сметка, че това не е точно работа. „На работа се ходи от 8 до 17 часа, после човек се прибира и забравя за служебните проблеми. Когато се грижиш за дете, си ангажиран 24 часа, без почивен ден, и носиш отговорност – за здравето, за възпитанието, за спокойствието, за сигурността на детето, за абсолютно всичко“, каза приемната майка.