Хората от София до Видин ще видят слънчевото затъмнение

12/08/2026, 19:49

Кадър Нова Тв

Остава точно час до пълното слънчевото затъмнение, което може да бъде наблюдавано в части от Северна Русия, Гренландия, Исландия и Испания.

Днес Луната ще закрие напълно Слънцето над части от Европа. Милиони хора ще насочат погледи към небето. В околностите на град Сория в Централна Испания ще се наблюдава пълното закриване на слънчевия диск, съобщава Нова Тв.

Градове като Бургос и Сория не са виждали толкова туристи от дълго време. Българските астрономи обаче са избрали изолирано място без светлинно замърсяване. От България до сърцето на испанската провинция е подготвена най-прецизната астрономическа техника.

Хората, които виждат пълно затъмнение за първи път се вълнуват най-много. "За първи път ще наблюдавам пълно слънчево затъмнение. Затова се интересувам много повече какво ще видя, отколкото какви научни данни ще получим", казва Емона Илиева от Института по астрономия към БАН.

"Надявам се всичко да мине по план със заснемането. Дано ни останат малко секунди да погледнем към слънцето ей така - не като астрономи", споделя Ана-Мария.

Доц. Никола Петров от Института по астрономия при Българската академия на науките е виждал седем пълни слънчеви затъмнения. В ефира на „Здравей, България” той разказа, че когато Луната закрие диска на Слънцето ще видим т. нар. слънчева корона. Доцентът е пътувал с екипа си три дни, за да стигнат до мястото, от което ще наблюдават затъмнението и на което са разположили и необходимата за изследванията им техника.

„Това, за което искаме да разберем малко повече, е механизмът и физиката на светене на слънчевата корона. Един от отворените въпроси в астрономията е свързан с температурата, която можем да отчетем в нея - над 2 милиона градуса. Не можем да кажем точно защо се случва това нагряване, откъде идва разпределението на електроните, плътността на йоните и протоните. Това е част от нашите научни задачи”, каза изследователят.

Анализът на тези сложни за непредубедения човек данни ще отговори на въпрос, който засяга всички нас - колко още ще е жива и ще свети нашата звезда.

В България хората ще придобият минимална представа за затъмнението, каза доцентът. То ще бъде наблюдавано от София до Видин. Много малка част - между 1% и 2%, от диска на Слънцето ще бъде закрита от лунния. Това ще се случи в 21.30 ч. българско време – „т.е. няма да видим нищо”, допълни още той.

6 милиона са туристите, които се очаква да посетят Испания, където затъмнението е пълно. Около 35 хиляди пък ще бъдат ангажирани със сигурността. В същото време властите се притесняват от риск от пожари в района, в който ще се наблюдава явлението.

Слънчевите затъмнения са рядко явление, защото Луната не обикаля около Земята в една равнина. Те настъпват единствено когато Слънцето, Земята и Луната се подредят в една равнина. Това каза в ефира на NOVA NEWS д-р Светослав Александров, специалист по космическа биология от БАН и създател на сайта „Космос.БГ“. По думите му дори и Луната да застане перфектно пред диска на Слънцето, няма гаранция, че ще бъде пълно затъмнението.

„За съжаление в България няма да има пълно слънчево затъмнение чак до 2081 година. Но пък още догодина на 2 август ще има частично затъмнение, което ще може да се наблюдава от България, като над София и Пловдив слънцето ще бъде закрито на 60%, което ще бъде доста интересно зрелище“, посочи д-р Александров.

Специалистът по космическа биология обясни, че в продължение на дълги години затъмнението е било единственият начин, по който е можела да бъде изследвана горната част от слънчевата атмосфера, т.нар. корона.

„Понастоящем има прибори, които се казват коронографи и те извършват нещо като изкуствено слънчево затъмнение. Европейската космическа агенция е изпратила космическа мисия, състояща се от два космически апарата, които могат да застават един пред друг и така образуват много точно слънчево затъмнение в Космоса“, разказа той.

Д-р Александров каза още, че се очаква новите космически кораби Starship съвсем скоро да започнат извеждането на големите спътници, които ще участват в орбиталните бази данни, а в бъдеще се очаква те да бъдат изградени на Луната.