„СГРАДИТЕ НА ВАРНА”: БУТНАЛИ УЧИЛИЩЕ ЗАРАДИ ХОТЕЛ „ЧЕРНО МОРЕ”

---

 

„Сградите на Bарна” е рубрика на вестник „Народно дело” в съавторство с изследователя Георги Кацарски, арх. Юлия Железова и арх. Живко Железов. След красивата история на площад „Независимост”, търговската улица „Преслав” и площад „Мусала” продължихме по бул. „Княз Борис I” - вечната главна улица на града. По нея стигнахме до двореца „Евксиноград”, минахме по бул. „Мария-Луиза”, а сега сме на ларгото „Сливница”.

В карето, сключено между улиците „Ст. Караджа“, бул. „Сливница“, бул. „Княз Борис І“ и ул. „Баба Тонка“, е изграден хотел „Черно море”. Той е проектиран от арх. Симеон Димитров и е открит на 24.V.1978 г. При построяването на хотела е разрушено началното училище „Сулини”, едно от най-старите в града. Училището е построено със средства от гръцкия търговец Васили Сулини на мястото на стар хан, собственост на варненския възрожденски деец хаджи Стамат Сидеров.

Хаджи Стамат Сидеров е роден в Горна Оряховица през 1825 г. Във Варна се заселва през 1853 г. Той е известен търговец, сарафин. Участва в учредяването на варненската училищна община и построяването на първото българско училище, като дарява 4250 гроша за построяването на сградата, а след това още 15 000 за издръжката му. През 1863 г. създава първата българска банка „Звезда”, за поощряване на търговията. През 1865 е всред учредителите на българската църква и на девическото училище. Заподозрян е от турците като руски шпионин. Прави опит да избяга в Русия, но е заловен край Добрич и на 14.ХІІ.1877 г. обесен.

След смъртта на Хаджи Стамат имотът запустява. Васили Сулини прави опит да го узакони, но не могъл да се снабди с крепостен акт. Той предоставя мястото на гръцката община, която около 1880 г построява училището, като го кръстила „Сулини”. Общината също не се сдобива с крепостен акт. През 1906 г. излиза закон за закриване на гръцките училища и то запустява. През 1907 г. в част от сградата се настанява семейството на Сидер Сидеров, син на Хаджи Стамат Сидеров. Последвали разправии с гръцката община, водене на дела, като се намесил дори и гръцкият консул, но имотът е присъден на Сидер Сидеров. Докато се водят съдебните дела, през 1910 г. училището отново отваря врата, но вече като българско. След 1944 г. е закрито. От учебната 1949/1950 до разрушаването му през 1967 г. сградата се използва от Музикалното училище „Добри Христов”.

Със своя извисен обем хотел „Черно море” се налага като сграда репер, доминираща  градското ядро. В обемно-пространствено отношение тя е композиция от високо осемнадесететажно тяло - леглови тракт с изградени панорамни заведения и ниско широкоплощно тяло/цокъл, в което са разположени всички обслужващи помещения. Ниското тяло има висока етажна височина, целяща изравняване с околната застроена среда и създаване възможност за галерийно решение на ресторантската зала. Главният вход е оформен със силно изнесена маркиза. Пластиката на ниското тяло е постигната чрез майсторски изработени кофражи на повтаряемите портици. Терасите и наддадения корниз имат изчистен детайл, постигнат чрез същата техника. Фасадата е обшита с врачански черен конгломерат и пикована бучарда, използвана при рамки, корнизи, колони. Главният вход води към просторен вестибюл, който е в добра връзка както с хотелския тракт, така и с кафе-сладкарницата, дневния и нощен бар, залите за конференции и забавни игри, ресторанта и банкетната зала. Отделен вход води към самостоятелен ресторантски комплекс за 1300 души. В сутерена на широкоплощното тяло е изграден паркинг за 130 коли. Сградата на хотела е застроена в абсолютен дисонанс с околната среда, но със своя силует е акцент в централното градско ядро и с времето е един от символите на града. За съжаление “изчистеният модернизъм” във фасада към днешна дата е паразитиран от крещящ маркетинг за хазартни игри.

Малки дворци 

На № 15 е къщата на Никола Маринчев Филев Тя е построена през 1923 г. от арх. Георги Костов, който живее на срещуположния ъгъл (днес част от хотел „Черно море”). Архитектурата е смесица от необарокови форми. Къщата е ъглова. Фасадата е украсена с разнообразни пластични форми, розети, кръстове, шевици. Ъгълът завършва с широк гибел, украсен от двете страни със скулптури на излегнали се момче и момиче, което е най-характерната част на сградата. Скулптурите са изработени от Кирил Шиваров.  На № 14, отдръпната от уличното платно и до голяма степен скрита от търговски павилиони, е изградена къщата на Иван Папанчев, известна повече като къщата на д-р Ризов. Според спомените на наследниците къщата е проектирана през 1893 г. заедно с „Малкия дворец” в Морската градина от арх. Никола Лазаров.

 

На № 15 е къщата на Никола Маринчев Филев Тя е построена през 1923 г. от арх. Георги Костов

 

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.