Преподавател: Има тотален спад на всички способности на децата

09/09/2026, 22:00

Кадър бТВ

Установяването на един проблем е изкуство, а неговото разрешаване – наука. България трябва много сериозно да се фокусира в сферата на науката, за да преодолее огромните проблеми в сектора именно на образованието и науката.

Последните резултати от международното изследване PISA показват задълбочаващи се неравенства и проблеми сред българските ученици, които стоят от години. За съжаление, там има регрес.

Изследването е международно и обхваща повече от 90 държави, прави се през три години.

„През три години виждаме едно и също. И това продължава за България повече от 15 години. По тази причина вече е много ясно за всички нас, учителите, които преподаваме в гимназия, че проблемите първо не са толкова елементарни, за да бъдат обсъждани и в социалните мрежи от всеки, който просто е бил в училище, а са много дълбоки“.

Това коментира пред bTV Маргарита Илчева, старши гимназиален преподавател по български език и литература, също така оценител и проверител на PISA.

“Най-важният за мен проблем е свързан с преподаването на наука, както вие преди малко казахте – преподаването на наука в гимназия в България. То е в учебните програми и учебните планове, които са променяни през тези около 25 години от началото на XXI век три пъти досега“, посочи тя.

„Бих искала за тази моя област, така наречена „четене“, да кажа една много голяма разлика, която има между международната програма и българската образователна система. А тя е, че в PISA няма художествени текстове. По тази причина начинът, по който се преподава български език в гимназия, и литературата, създават една доста голяма пропаст между подготовката в училище, която тече дори от пети клас, въпреки че PISA се занимава с 15-годишните, и в гимназия“, коментира Маргарита Илчева.

„Проблемът е в това, че не може заради много фактори, един от които е COVID като начало на лоша скорост от една страна, и от друга страна – изкуственият интелект, който много навлезе, буквално агресивно, в живота на учениците, да създаде усещането за това, че може да се направи разлика между факт и мнение и да бъде ученикът наясно с това какво му предстои, като излезе от училище – в буквалния смисъл на думата“, обясни преподавателят.

„Много отдавна се знае къде да се пипне, както казахте, и това е коренно преструктуриране на учебните програми, включително и на учебната среда и мисленето за времето, прекарано в училище“, допълни Илчева.

Според нея в учениците е създадено усещането, че училището е място безполезно, скучно.

„Аз няма да бъда така оптимистично настроена на 100%, защото трябва да сме реалисти. А във време, в което във всички 91 държави, както каза Андреас Шлайхер, има тотален спад на всички способности на децата, мисля, че е време да се разбере, че нито старият тип преподаване е лекционно, нито това, че учениците и по точните науки, природните науки и математиката, за съжаление и в нашия предмет – българския език и литература, в някои моменти, в някои класове, които са много важни, като седмия например, който създава дори една много невротична обстановка, на практика се учат да наизустяват“, обясни Маргарита Илчева.

„Ние сме на четвърто място в низходящата, в лошия смисъл на думата, класация по това, че повече от 40% от българчетата в часовете по природни науки се занимават с дигитални устройства“, отбеляза тя.

„Вниманието и не просто когнитивният залез, а невъзможността да се задържи внимание върху каквато и да е - било за четене на какъвто и да е текст или дори за гледане на диаграма, на някаква графика, е много, много ниско. То е вече под една минута“, обясни Илчева.

„И по тази причина това решение, което беше предложено от предишното министерство и, си мисля, е въпрос на много държави от Европейския съюз, с които вече го прилагат, като Франция – да се ограничат, не да се забранят, социалните мрежи за учениците до определена възраст, е наистина необходимо в България“, посочи още преподавателят.