ДА СИ СПОМНИМ МАЕСТРО ЧОНЕВ! ПОКЛОН И АПЛОДИСМЕНТИ!

28/08/2012, 11:43

Виолета Гурнакова

Едва ли има чужденец, българин и особено варненец, който да се интересува поне малко от класическа музика и да не е чувал за легендарния диригент професор Марин Чонев. Преди ден обаче той напусна този свят, за да се пренесе там, където материалните условия не възпрепятстват развитието на истинската култура. Поне това е била болката на маестрото през последните години, споделят тези, които го познаваха. Ден след кончината му, вследствие на масивен инфаркт, интернет гръмна от възпоменателни послания. Млади и стари си го спомнят като изключителен приятел – диригентът, който е бил наясно с всички лични проблеми на своите хористи и никога не е посмял да нагруби някого, защото винаги е излъчвал топлина и любов – това, без което човек не може да бъде истински творец – а той беше, спомнят си мнозина.

През 1956 година маестрото създава хор „Морски звуци“ и до края на 2011 година без прекъсване е негов главен диригент. През 1969 година основава и Хора на варненските момчета, с който поставя началото на концертните изяви на момчешките хорове в България.

Благодарение на него градският музикален състав е получил всички възможни български и много чуждестранни награди – ордените „Кирил и Методий“, „Народна Република България“, наградата „Кристална лира 2001“, на Министерството на културата, на Националния център за музика и танци, на Съюза на музикалните и танцови дейци...

Репертоарът на певците обхваща творби на български и чуждестранни хорови композитори от Ренесанса до днес, източноправославна музика и кантатно-ораториални произведения: „Реквием“ от Керубини, „Камбаните“ от Рахманинов, „Стабат Матер“ от Дворжак, „Дон Жуан“ и „Реквием“ от Моцарт; Бах, Брамс, Верди, Александър Райчев, Микис Теодоракис и много други.

Чонев организира още учителски хорове, разкриващи завидния му принос за развитието на българската песен и пеенето в училище.

Бил е член на журита на международни хорови конкурси в Арецо и Гориция – Италия, Тур – Франция, Дебрецен – Унгария, Толоса и Канторигрос – Испания, Арнем – Холандия, Кардица и Родос – Гърция, Кишинев – Молдова, както и президент на варненската международна надпревара.

Бележитият артист бе професор по хорово дирижиране в Пловдивската академия за музикално и танцово изкуство. През 1985 г. става първият ръководител на катедра "Музика" във Висшия педагогически институт в Шумен. Там през 2000 година проф. Марин Чонев получава титлата "доктор хонорис кауза".

А за своята разностранна дейност на диригент, педагог и общественик той е удостоен с различни отличия и награди, сред които и високите отличия почетен знак с лента на кмета на Варна и орден "Стара планина". Поклонението е предвидено за сряда в залата на "Морски звуци".

Антонина Тончева, дългогодишна хористка

Той беше като ангел

Познавам професор Чонев повече от 40 години, от колкото съм и хористка в „Морски звуци”. Голяма чест е за мен да говоря за него. Той сякаш имаше ореол – изключително излъчване, като ангел. Само като застанеше пред нас, още преди да вдигне ръце, вече знаехме какво точно иска да направим. Познаваше лично всеки един, знаеше дори проблемите на семействата ни. Сякаш беше повече от човек – нещо като ангел. Излъчваше такава топлина и любов. За това беше истински творец и музикант.

Първия инфаркт направи, когато трябваше да заминем за Щатите преди години, а не се намираха достатъчно спонсори и някои от хористите не можаха да тръгнат. Мъката го порази. Тогава реши да спре активна дейност, но до последно беше с нас в работата. Музиката беше животът му. Направили сме огромен репертоар от толкова трудни произведения, като повечето реквиеми например, но с него се учеше толкова лесно. Дори хората без музикално образование се справяха като истински професионалисти. На репетиции ходехме редовно, дори сме искали да ни освобождават от работа. Моите шефове са ми казвали, че повече пея, отколкото работя. С него обиколихме света и взехме най-големите награди от световни певчески форуми. Аз го имам за истински приятел, а по-младите го чувстваха като баща. За мен той е жив и ще остане такъв с делото си, което ние ще продължим. Маестро Чонев е икона.

За него

„Откак се помня, съм влюбен в музиката, морето и слънцето”, споделя професорът преди години във варненската преса. Има три деца – две момичета и едно момче. Синът му Калин ръководи академия за майсторски класове по дирижиране в САЩ, които всяко лято гостуват във Варна със световни премиери. Със съпругата си Красимира се среща в хора на корабостроителите, където тя пее, а той посещава репетиции. За него семейството е изключително важно. Боля го заради промяната на ценностите и изстиването между хората през последните години. Последните спомени на тези, които са го виждали преди голямата раздяла, са от разходките с жена му – хванати ръка за ръка...

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!