Тошо Тошев, специално за „Петел.бг“: Не политически елит, а орда със сменящи се вождове управлява нормалните хора в България

13/06/2017, 15:40

снимка: Дарик

Тошо Тошев е една от живите легенди на българската журналистика, дългогодишен главен редактор на „Труд“ в годините, когато това беше вестникът с най-голям тираж у нас, създател на в. „Преса“. След успеха на мемоарите му в три тома, наречени „Лъжата“, той се завръща при читателите и почитателите си с нова книга – романът „Политическа орда“. Ето какво каза той специално за „Петел“ за новата си творба, която ще бъде представена официално на 15 юни в НДК. С Тошо Тошев разговаря Веселин Златков.

Вашите мемоари „Лъжата“ предизвикаха доста полемики и вероятно са притеснили част от политиците ни. Очаквате ли новият Ви роман „Политическа орда“ да предизвика нови притеснения сред тях, след като те очевидно са в основата му?

Трябва първо да уточня – това е художествена литература, не мемоари, каквито бяха трите тома „Лъжата“. Не знам кой се е притеснил и кой не, но хората, които прочетоха имената си в тях, нямаха възражения. Дали им е харесало или не - това си е тяхна работа, но поне публикувани, официални възражения нямаше. В този смисъл, аз като автор съм доволен, защото значи, че е нямало срещу какво да възразят. Няма как да знам дали романът „Политическа орда“, който сега излиза, ще бъде посрещнат от политиците със съгласие. Но както се казва – бъдещето е пред нас.

Кой е по-добрият начин да се каже истината за прехода в България – чрез мемоари и свидетелства, които са малко или много документални, или чрез художествената литература?

Е, не, не бих отговорил на този въпрос чрез противопоставяне, и двата начина са добри. Мемоари обаче може да напише само човек, който е изживял лично събитията и има да разкаже непосредствените си впечатления, а също прави собствени, изцяло негови обобщения. Последните може и да не се харесат, но иначе истината си е истина. А написването на роман е работа на писателите, които може и да нямат непосредствени впечатления от събитията, както правят авторите на историческите романи. Аз в този смисъл съм облагодетелстван, защото съм видял епохата, която описвам и съм я понесъл на гърба си като всички, които живеем в тази държава в последните 27 години.

Мога да кажа едно – от заглавието „Политическа орда“ ми хрумна и самия роман. Като дългогодишен (всъщност - дори прекалено дългогодишен) журналист, от работата ми и от всичко, което съм прочел, дълго се старах да си отговоря на въпроса точно какво не ми харесва. И изведнъж ми просветна, че това е понятието „политически елит“. То се среща и във вашия сайт като израз, описващ политическата класа, без значение дали е използвано от авторите или като цитат. Изведнъж открих, че това понятие не е вярно. И съм убеден, че много хора споделят същото мнение, че няма такова нещо като „елит“ в политиката ни. Голямата част от тези, които са на политическата ни сцена, не са елит. И тук моля да бъда разбран точно - не става въпрос дали те са глупаци, неинтелигентни, дали са необразовани или не са били добри професионалисти в сферата, в която са работили. Те не са елит като политици, иначе нямаше държавата да бъде на това срамно дередже.

България е „шампион“ в ЕС по всички социални дисциплини – най-висока смъртност на населението, най-висока смъртност по пътищата, най-голяма бедност – това е един вид социална смъртност. Не бих казал, че сме най-глупавите, в никакъв случай, но безспорно сме държавата, която държи първо място във всички тези мрачни класации, независимо дали са правени от нашата или от европейската статистика. А именно това определя висотата на българския политически актьор. И защо да наричаме тези хора елит, след като действат като една орда?

В това определение, „политическа орда“, има и положителен момент, ако позволите този коментар. От историята знаем, че ордите се появяват, минават, разграбват всичко, но в крайна сметка по естествен път се разпадат, изчезват... Вижда ли се вече разпада на българската политическа орда?

Ако тръгнем по историческите пътеки на миналото, можем да стигнем и до ордата на Аспарух. Той завладява тази територия, която после нарича България, със своята орда. Моята орда, за която говоря в романа си, идва пак по тези същите земи, но не за територия, а за да граби злато, да напълни съдържанието на своя живот със златни знаци, така да се каже. Това е „малката“ разлика. В нашата най-нова история политическата орда сменя състава си, ако не на всеки четири-пет години, то твърде често. Вижте водачите й, няма да ги назовавам, аз не съм ги назовал по име и в романа си. Там те са художествени герои, както и главния герой, който е журналист, но с това свършва приликата с мен, която някои откриват. Това, което искам да кажа е, че от „гръмването“ на демокрацията минахме през различни владетели на същата орда.

Сменят се водачите, но характера й се запазва, така ли?

Който прочете книгата, ще разбере. Ще разбере поне според мен какъв е отговора.

В романа има и любовна линия. Какво е мястото на тези отношения в ордата?

Мястото на любовта е съществено, защото ордата шества по земите, населени с нормални хора. А нормалните хора се обичат. Животът тръгва от любовта, затова в моя роман има любов, има секс, като във всички нормални общества и като при всички нормални хора. Всъщност хората живеят, за да се обичат.

Има ли шанс любовта, добротата на нормалните хора, изобщо всички тези естествени чувства, да променят характера на върхушката?

Е, това е надеждата. Естествено, че има шанс. Но водачите на ордата не се дават! И въпреки това и в романа ми любовта надделява.

Не е ли твърде рисковано да напишете роман, при положение, че хората ви познават като една от живите легенди на българската журналистика, която е съвсем различно поприще от литературата?

Рисковано е. Но тук трябва да направя едно признание, това не е първия ми роман, имам и други подобни грехове в биографията си. Някак си съм се измъквал досега жив и невредим. Но цял живот съм се усещал журналист, нямам амбицията да се омешам в гилдията на Антон Дончев, на Любомир Левчев, на Стефан Цанев, тези мои безсмъртни приятели и големи писатели и поети. Но като човек, който винаги е работил с думи, които да подрежда в изречения и да изразява мисли, си позволих този опит, пък да видим докъде ще ме доведе.

Притеснява ли Ви конкуренцията на многото млади български романисти?

Не, защо да ме притеснява? В тази работа няма млади и стари, има такива, които могат и такива, които не могат. Има и широка графомания.

Ще научат ли нещо повече читателите за медиите в България от романа „Политическа орда“?

О, в моя роман медиите в са поставени в подчинено положение, те са потиснати и бих казал тежко, тежко ранени. Сериозните медии в България, това съм го усещал и в моята работа, не се харесват на управляващите. При това които и да са те, не само сегашните управляващи. Но ето, към края на разговора ни мога да ви кажа нещо по-оптимистично. Това няма да продължи вечно! Защото цивилизацията не е измислила по-добър начин за обмен на информацията от журналистиката. Въпреки, а защо не и благодарение на интернет, журналистиката ще възстанови своите разклатени основи в България. Друг въпрос е кога ще и как ще стане това.