Как оставихме Даниел да се самоубие...

13/06/2017, 21:49

Автор и снимка Жулияна Стоянова, dunavmost.bg

Младото момче лежеше с усукано тяло и кръв по лицето, а платнище нямаше...

Ето какво се случи днес:

На ул."Жечко Спиридонов" 27-годишният Даниел беше решил да сложи край на живота си. Младото момче беше провиснало от терасата на жилището, в което живее - на 6-ти етаж, пише dunavmost.bg.

Когато пристигнах на мястото (в 16 часа), забелязах 2 пожарни, спец полиция, 1 линейка и много зрители. Попитах хората - какво е положението. Момчето седяло на ръба на парапета от около 13 часа. В жилището били майка му, полиция и психолог. Всички изглеждаха спокойни.

Бяха спокойни и когато Даниел беше стъпил с двата си крака върху отводнителен чучур...

Един пожарникар каза: "Няма да скочи, само ни разиграва. Ако искаше да скочи-вече щеше да е".След тези думи и аз се успокоих.

Стояхме в отцепен периметър, за да не изплашим момчето.

Всички наблюдаваха как психологът разговаря с него вече повече от 2 часа ... Отново попитах пожарникаря - няма ли да разпънат батут под самия блок или нещо подобно. Неговият отговор беше - " Ти май си гледала много филми. Имаме си план за действие. Ако реши да скача - ще му разпънем".

Не ми стана ясно какво още е нужно, освен това, че Даниел виси от 6-ти етаж, за да решат, че има намерения да скочи...

Разбрах, че 100 метра от блока, в който е Даниел стои баба му. Възрастната жена беше седнала на един стол, който и бяха дали съседите и плачеше. Плачеше и се молеше тя да умре, а внукът и да слезе жив и здрав.

Огледах се дали под самия блок няма пожарникари, които да са в готовност с платнище, но не видях никой.

След 5 минути мина един огнеборец, който носеше кафе за себе си и за колегите си, защото явно очакваха преговорите да се проточат.

Разговарях с бабата на Даниел, която ми разказа за не лекия му живот и как въпреки всичко, той е един работлив и добър млад мъж... Чу се крясък - не знам от кого и откъде, но щом погледнах към терасата - видях как Даниел полита, блъска се в стената и пада на плочките пред блока... Сърцето ми спря ...

Видях ужасът в очите на баба му... Треперех... Очаквах, че щом се доближа ще видя пожарникарите с разпънато платнище, а момчето - живо...
За съжаление, аз, бабата и комшиите бяхме първи... Даниел лежеше с усукано тяло и кръв по лицето, а платнище нямаше...
1 час по късно - той почина в МБАЛ Шумен...
Разказвам ви това, за да ми олекне поне малко...

Разказвам ви го и за да си направите изводите сами - защо Даниел умря?!