Марин льо Пен е големият печеливш от погромите във Франция, а това е много лоша новина за България

19/10/2026, 11:16

Кадър Фб

Евентуално идване на власт на Марин льо Пен и опита ѝ за рязко съкращаване на френската вноска в ЕС би имало директни, осезаеми и предимно негативни последици за България. Вдигането на данъците за българите ще е най-малкото "зло", което ще се стовари на джоба ни, но има и още по-големи опасности.

Марин льо Пен трупа най-много активи след погромите във Франция.

Тя побърза да алармира, че Франция е в дълбока криза, която заплашва демокрацията

Меланшон отказа да осъди насилието

В телевизионно обръщение Марин льо Пен осъди разрушенията и грабежите, извършени в Париж и на други места във Франция от „политизирани рушители от предградията“. „Най-свещените символи на нашата Република бяха осквернени“, заяви тя с огорчение, визирайки щетите, нанесени на няколко кметства – най-вече в Марсилия, където бюст на Мариан е бил разбит. „Преживяваме дълбока криза на доверието и авторитета“, изтъкна Льо Пен, която тегне над демокрацията. Лидерът на "Непокорна Франция" Жан-Люк Меланшон заяви, че „винаги е призовавал към ненасилие", но отказа да осъди разразилото се вчера насилие в цяла Франция, съобщава "Фигаро".

Кандидат-президентката на Националния сбор изрази съжаление и за разграбването на стотици търговски обекти. „Засегната е цялата Република“, заяви Льо Пен. „Франция не може, не бива и никога няма да свикне с подобни гледки“, допълни тя категорично. Според Марин льо Пен отговорността е на „макронистката администрация – изчерпала силите си, изтощена, дезориентирана – която изглежда неспособна на нищо друго, освен да коментира собственото си безсилие и упадък“. По думите ѝ, правителството единствено „оплаква събитията, без да успява да ги предотврати или да се справи с тях“. „Едно малцинствено, дискредитирано управление, се вкопчва в последните остатъци от властта си“, подчерта Льо Пен. „Тъй като никога не биват чути, оплакванията на френския народ са прераснали в крайно раздразнение и понякога в гняв“, добави тя.

Насилието „добавя проблеми към вече съществуващите“. „Насилието не е мнение, разрушението не е форма на изразяване, а хаосът не може да служи като визия за Франция“, заяви тя. Марин Льо Пен посочи ролята на „Непокорна Франция“ в това „движение“ на разпространение на подобно насилие, както и на „нейното въоръжено крило – групите „антифа“, – които правят абсурдни препратки към кървави революции в Южна Америка или, в по-сериозен план, към конфликта в Близкия изток“. „Те се опитват да ни внушат, че насилието се е превърнало в легитимно средство за политическо изразяване и в решение на проблемите, пред които е изправен френският народ. В действителност тези социални пиромани само влошават ситуацията“, добави тя.

В ефира на LCI лидерът на "Непокорна Франция" Жан-Люк Меланшон заяви, че „винаги е призовавал към ненасилие“. „От началото на септември досега съм го правил поне десет пъти“, каза той. „Нападението срещу кметството в Лимож е престъпление; то е символ на народа – принадлежи на всички. Същото важи и за кметството в Марсилия, където кметът е оставен да се справя сам“, продължи Меланшон. От друга страна, кандидат-президентът отказа да „осъди“ актовете на насилие. „Каква полза от това?“, отвърна той. „Ще осъди ли президентът полицията за това, че е ослепила протестиращ? Нека бъдем сериозни“, отбеляза той.

„Безредието е част от живота във всяко общество; всички общества са податливи на импулси и напрежение“, отбеляза Меланшон, след което добави: „Ето защо организираме демокрацията, дебатите и поддържането на обществения ред“. След това той попита: „Можете ли да посочите поне една държава, в която няма участници в безредици или мародери?“. Меланшон добави също: „Предполага се, че 250 000 души трябва да гарантират, че няма да има безредици. Как е възможно да сгрешат толкова много?“. След това той отправи критики към министъра на вътрешните работи Лоран Нунес, който според него „не е видял нищо“. „Той е в състояние да мобилизира 14 000 души заради папата, а за останалата част от Франция – едва 10 000. Каква аматьорство!“ – възмути се той.

Президентът Еманюел Макрон направи изявление тази вечер в 20:00 ч. „Беше нужно цялото това насилие, за да чуем най-накрая гласа му“, заяви гневно Жан-Люк Меланшон. Според лидера на „Непокорна Франция“ президентът е „отговорен за всичко това“. Той също така го обвини, че е изоставил Франция за четири дни – времето, през което ще продължи дипломатическата му обиколка в четири държави от Персийския залив, започваща утре и приключваща в сряда. „Той ни оставя в ръцете на Себастиан Льокорню и Лоран Нунес – експерти в създаването на хаос“, възмути се Меланшон. „Нима наистина смятате, че той (Макрон) отива там, за да донесе бензин? Не – той отива да обясни на саудитците защо ще разположим сили по протежение на техния тръбопровод, за да ги защитаваме. Всичко това по никакъв начин не означава, че ситуацията е под контрол“, заяви още възмутено Жан-Люк Меланшон.

Центристкият кандидат-президент Едуар Филип (партия "Хоризонти"), бивш премиер и настоящ кмет на Хавър заяви тази вечер пред BFMTV, че „нищо не оправдава тези разрушения“. „Безредиците шокират французите. Всичко това е опасно за нашата нация... Страната е раздирана от разделение; налице е пълна липса на уважение към закона, към частната собственост и към реда – основи, без които нищо не може да бъде изградено. Това не са просто безредици; това е предизвикателство към самите основи на Републиката", заяви Едуар Филип. „Кметовете не са изоставени“, отговори той на журналистически въпрос за пожара в кметството на Лимож. „Въпросът“ обаче „е дали са били предприети правилните мерки в подходящия момент", добави той.

„Преди да се произнесем относно извънредното положение – механизъм, който съществува и позволява прилагането на определени мерки, обикновено недопустими според стандартното законодателство – е необходимо да се „разбере какво се е случило“ и да се установи дали има „провал в разузнаването, недостатъчна или неточна информация относно използваната сила“, добави бившият френски премиер. „Всички кадри са шокиращи: записи на полицейски части, които настъпват срещу хора, хвърлящи павета; кметства, които биват разграбвани... Нищо не оправдава това насилие, това разрушение“, заяви категорично кметът на Льо Хавър.

„Мародерите и подпалвачите нямат други искания, освен да разрушат обществения ред. Всичко това е изключително опасно. Безредиците шокират всички французи; това е форма на разделение, която в момента поразява страната“, подчерта още Едуар Филип. Той изтъкна, че „нападенията“ срещу институции, като например кметствата, „никога не са случайни“. По думите му, „има пагубна смесица между ултралевицата, която следва революционна логика и се стреми да превърне всичко в конфликт, и мародерите и пироманите, които смятат, че щом възникне безредие, то трябва да бъде разпалвано, водени от опортюнизъм“, отбеляза той допълнително.

Евентуално идване на власт на Марин льо Пен и опита ѝ за рязко съкращаване на френската вноска в ЕС би имало директни, усезаеми и предимно негативни последици за България.

Като страна, която е сред най-големите нетни бенефициенти в съюза (получава значително повече от бюджета на ЕС, отколкото внася), България до голяма степен разчита на финансирането от донори като Франция и Германия.

Ето как основните направления на този сценарий биха засегнали страната:

1. Свиване на европейските фондове (Кохезионна политика)

Проблемът: Кохезионните фондове, от които България изгражда пътна и железопътна инфраструктура, модернизира регионалните мрежи и финансира проекти за енергийна ефективност, се захранват главно от вноските на големите икономики.

Ефектът за България: Ако Франция намали вноската си с милиарди евро, а останалите държави-донори откажат да покрият тази разлика, общият бюджет на ЕС за регионално развитие ще трябва да бъде орязан. Това директно означава по-малко налични средства за българските общини, инфраструктурни търгове и модернизация на регионите.

2. Удар по българското селско стопанство

Проблемът: Общата селскостопанска политика (ОСП) е едно от най-големите пера в европейския бюджет. Франция е основният застъпник за високи земеделски субсидии в Брюксел.

Ефектът за България: Льо Пен отдавна заявява, че иска парите от ОСП да се пренасочат приоритетно към френските фермери („национален приоритет“). Едностранното рязане на средства би довело до преразглеждане на субсидиите за площ и директните плащания, което би засегнало негативно българските зърнопроизводители и земеделски производители.

3. Криза при договарянето на новата Многогодишна финансова рамка

Проблемът: Преговорите за следващия 7-годишен бюджет на ЕС изискват пълно единодушие между всички страни членки. Льо Пен вече призова за забавяне и блокиране на бюджетните споразумения до преминаването на изборните цикли.

Ефектът за България: Евентуално френско вето или продължителна блокада в Брюксел означава забавяне на изплащането на средства. Българският държавен бюджет и бизнесът разчитат на предвидимост и ритмично усвояване на еврофондовете; всяка година забавяне спира реални инвестиционни проекти в страната.

4. Икономически ефект от евентуално забавяне на еврозоната и Шенген

Проблемът: Льо Пен се противопоставя на по-нататъшната дълбока интеграция, настоява за затягане на вътрешните граници в Шенгенското пространство и води политика срещу общия европейски пазар.

Ефектът за България: Връщането на систематичен граничен контрол вътре в Европа би затруднило българските международни превозвачи и износа за Западна Европа, повишавайки логистичните разходи за българския бизнес.

5. Идеологически „ефект на доминото“

Възходът на Льо Пен би дал силен импулс на евроскептичните и националистически партии в целия ЕС, включително и в България. Това би променило цялостния баланс в Брюксел от „повече сътрудничество и солидарност“ към „всеки се спасява сам“, което исторически винаги е от ущърб за по-малките и икономически по-слаби държави.

Накратко: За България победа на Льо Пен и сблъсък за бюджета означават по-малко евросредства, забавяне на инвестиционните програми и рискове за земеделските субсидии, тъй като моделът на европейска солидарност ще бъде подменен от модела на националния затворен прагматизъм.