Учени посочиха най-лошата година в човешката история

15/08/2026, 22:51

Снимка: Пиксабей

Представете си, че ви помолят да назовете най-лошата година в човешката история. Годината, която наистина е най-силна по страдание, бедствие и хаос. Вероятно си мислите за испанския грип от 1918 г. или може би за 1347 г., когато Черната смърт премина през Европа, убивайки 25 милиона души. И, разбира се, трагичните години на Холокоста, които не се забравят.

Но екип от изследователи изненадващо смята, че съвсем друга година заслужава това скандално заглавие - и това 536 година след Христа. Ако никога не сте чували за нея, пригответе се: тя е истински претендент за титлата „най-лошата година в историята“, пише френското издание Futura, цитирано от БГНЕС.

Според харвардския археолог и историк Майкъл Маккормик и неговия екип, нито войната, нито болестите са виновни за 536 г. сл. Хр. Вместо това се е случило нещо много по-трагично: мистериозна прашна мъгла е потопила Европа, Близкия изток и големи части от Азия в мрак за 18 месеца.

Без слънчева светлина, без топлина – светът потъна в хаос, който щеше да продължи години наред. Маккормик го описа в проучване, публикувано в списание Antiquity: "Това беше началото на един от най-лошите периоди за живот, ако не и най-лошата година“.

Светът по онова време е бил в 10-та година от управлението на Юстиниан Велики, императорът на Византия. Апокалипсисът през 536 г. вероятно е започнал под земната повърхност. Вулканичните изригвания – тези огромни, драматични фойерверки от магма, газове и аерозоли – могат да окажат драматично въздействие върху климата на планетата. Те стоят зад това, което учените наричат „вулканични зими“ – периоди, когато изригванията покриват небето с частици, които закриват слънцето, охлаждайки планетата и забавяйки самия живот.

Подобни събития са оформяли човешката история и преди, от намаляването на населението преди 74 000 години до масовите миграции в Европа през 19-ти век. Наскорошни анализи откриха следи от вулканична пепел в ледени ядра от ледника Коле Гнифети, точно на границата между Швейцария и Италия. Доказателствата сочат към изригвания през 536 г., които са разпръснали пепел, смесена с леда.

Разкази на очевидци от миналото

Основният източник от онова време не е пестил думите си. „През тази година се случи едно много тревожно знамение“, пише византийският историк Прокопий Кесарийски. „Защото слънцето даваше светлината си без яркост, подобно на луната, през цялата година и беше много подобно на слънцето по време на затъмнение, защото лъчите, които излъчваше, не бяха ясни и такива, каквито обикновено дава“.

Комбинацията от охлаждащи температури и продължителни зими довел до глобален глад. Широко разпространеният недостиг на храна, неумолимият студ и дългото чакане на слънчева светлина направиха това наистина мрачно време. Пръстените на дърветата в Гренландия и ледените ядра от Антарктида показват, че през 540 и 547 г. са се случили още две големи изригвания, задълбочавайки кризата. Резултатът е десетилетие на слаба слънчева светлина, рязко падащи температури, продължителни зими, съсипани реколти – накратко, най-студените години през предходните 2300 години и опустошителен, масов глад.

На всичкото отгоре идва чума. Точно когато си мислите, че нещата не могат да станат по-лоши, през 541 г. печално известната Юстинианова чума опустошава целия Средиземноморски басейн. Епидемиите понякога убиват десетки хиляди хора седмично, ускорявайки разпадането на Източната Римска империя. Историците казват, че пандемията е продължила до 767 г. Каква наистина ужасяваща поредица от векове.

Сякаш вулканичните зими и чумата не са достатъчно лоши, дългосрочните последици все още са видими в записите, които учените изучават днес. И все пак, най-накрая се появява лъч надежда: олово, открито в ледени ядра, датиращи от 640 г. сл. Хр., показва, че хората отново са в състояние да добиват и топят сребро – мъничка светлина в края на вековете с мрак.