След срутването на имотния балон Китай опитва да спаси от катастрофа и фондовия си пазар с държавни покупки на акции

28/10/2026, 12:34

Кадър Ютуб

Китайският фондов пазар е загубил около 3,5 трилиона долара от своята стойност спрямо своя пик, тъй като слабото потребителско търсене, спадащите корпоративни печалби и глобалната разпродажба на акции в секторa на изкуствения интелект подкопават доверието на инвеститорите. Усилията на Пекин за стабилизиране на пазара все още не са разрешили по-дълбоките икономически проблеми, въпреки че Китай отчита 4,5% ръст през третото тримесечие. След това фокусът се премества върху последното заседание на Китайската комунистическа партия, посветено на дисциплината, лоялността и корупцията при президента Си Дзинпин. С наближаващата промяна в ръководството, видеото изследва защо Пекин дава приоритет на партийния контрол, докато инвеститорите очакват по-силно търсене, по-високи печалби и съществена икономическа подкрепа. Хем Сароя разказва повече.

Китайският фондов пазар се намира в критичен етап от своето развитие. Нарастващите интервенции от страна на т.нар. „Национален отбор“ (група от държавни институции, фондации и суверенния фонд Central Huijin Investment) помогнаха за временно стабилизиране на основните индекси, но сред водещите световни инвестиционни банки преобладава скептицизмът относно трайността на този подем.

Въпросът, който в момента си задават глобалните инвеститори, е дали Пекин успява да овладее ситуацията, или просто отлага по-дълбок срив, подхранен от системните проблеми в икономиката и спукването на имотния балон.

1. Анатомия на интервенцията: Мащабът на държавните покупки

През последните месеци Пекин предприе агресивни контрациклични мерки, за да постави спирачка пред спадащите цени на акциите:

Мащаб на вливанията: Според анализи на Goldman Sachs, държавните структури са вложили около 170 милиарда юана (~25.5 милиарда щатски долара) под формата на покупки на ETF-и (борсово търгувани фондове), проследяващи ключови индекси. Анализаторите от Bank of America също оценяват тези изкупувания на над 110 милиарда юана.

Ефект върху индексите: Тези покупки доведоха до краткосрочни отскоци на бенчмарка CSI 300 (индексът на 300-те най-големи компании на борсите в Шанхай и Шънчжън).

Целта на Пекин: Както посочва Лари Ху, главен икономист за Китай в Macquarie, основният фокус на държавните купувачи е поставянето на „пазарно дъно“ (floor) и предотвратяването на системен финансов риск, а не помпането на изкуствен балон.

2. Къде се намира пазарът в момента: Срив или Мечи пазар?

Макар да няма панически срив с пълна липса на ликвидност, пазарът трайно навлезе в зоната на официален мечи пазар (Bear Market):

STAR 50 (Технологичен индекс): Индексът, ориентиран към полупроводници и високи технологии, претърпя сериозен спад от над 40% спрямо рекордните си нива поради корекцията в глобалния технологичен сектор и данъчни промени.

CSI 300: Изгуби над 20% от върха си, покривайки класическата дефиниция за мечи пазар.

Водещите аналитични институции – включително швейцарската частна банка Julius Baer – подчертават, че интервенциите на държавата не могат да заместят фундаменталните двигатели на пазара: корпоративните печалби и вътрешното потребителско търсене.

3. Връзката с имотния балон: Опасност от верижна реакция

Най-голямото системно притеснение за китайската икономика е свързано с това, че продължаващата криза в сектора на недвижимите имоти може да прелее изцяло върху фондовия пазар.

Защо имотният сектор е ключов?

Основният актив на домакинствата: В продължение на десетилетия над 60-70% от богатството на китайската средна класа бе инвестирано в недвижими имоти. Спукването на балона и фалитите на строителни гиганти (като Evergrande и Country Garden) изтриха трилиони долари от стойността на тези активи.

Ефектът на отрицателното богатство (Negative Wealth Effect): Когато цените на жилищата спадат, хората се чувстват по-бедни и драстично свиват ежедневните си разходи. Това води до хронична дефлация и отслабено вътрешно търсене.

Риск за корпоративните печалби: Когато потребителите не харчат, приходите на компаниите от потребителския, индустриалния и финансовия сектор спадат. Без растеж на печалбите, акциите на фондовата борса трудно могат да поддържат висок коефициент P/E (цена/печалба), което повлича борсовите индекси надолу след имотния сектор.

Банковият рикошет: Много кредити и залози на акции са свързани с обезпечения в имоти или корпоративни облигации на строителни компании. Задълбочаването на имотната криза заплашва да срине стойността на тези обезпечения, принуждавайки банките да разпродават активи на борсата.

4. Защо мерките на Пекин са „пожарникарски“, а не фундаментални?

Анализаторите обединяват около извода, че покупките на ETF-и от страна на Central Huijin действат като обезболяващо, но не лекуват самата болест:

Липса на „Базука пакет“: За разлика от предишни кризи, Пекин избягва прекомерно големи фискални стимули, за да не задълбочи дълговия проблем на страната. Всички мерки до момента са прецизно настроени (контрациклични), за да се постигне целта за икономически растеж от около 5%, но без да прегряват икономиката.

Зависимост от износа: Китай продължава да разчита на износа като основен двигател на растежа. При нарастващо търговско напрежение и мита от страна на САЩ и ЕС, този модел достига своите граници. За траен подем на фондовия пазар е необходимо реално преориентиране към вътрешно потребление.

Основен извод за инвеститорите

Намесата на китайската държава успя да спре паниката и да предотврати незабавна катастрофа на борсата. Въпреки това, рискът от продължителна стагнация или нов спад остава висок, докато не бъдат решени дълбоките проблеми с имотния сектор и слабото вътрешно търсене. Интервенциите създават пазарно дъно, но трайното рали изисква възстановяване на реалната икономика.