Проучване: Средновековните семейства не са погребвани заедно

04/09/2026, 01:00

Снимка: Pexels

Когато археолозите открият възрастен и дете, погребани в един гроб, най-естественото предположение е, че става дума за близки роднини. Ново изследване обаче показва, че средновековните разбирания са по-сложни. Анализ на древна ДНК разкрива, че в много от случаите хората, положени в общ гроб, не са били биологично близки, пише "Нова телевизия".

Учени от Стокхолмския университет са изследвали генетичен материал от 142 души, живели в края на епохата на викингите и през Средновековието. Сред тях са повече от 60 деца и юноши, погребани в многоместни гробове в три археологически обекта в Швеция – Сигтуна край Стокхолм, Вестерус в Йемтланд и Фялкинге в Сконе.

„Често предполагаме, че възрастните и децата, погребани заедно, са родители и деца или други близки роднини. В повечето случаи това не беше така“, обяснява Мая Кржевинска от Центъра по палеогенетика към Стокхолмския университет, водещ автор на изследването.

Резултатите показват, че близките биологични роднински връзки били изненадващо редки сред хората, погребани в един и същи гроб. Това се отнася дори за гробища, при които учените са установили висока степен на роднинство между хората. Според изследователите изборът кой да бъде погребан заедно може да е бил определян от социални, религиозни или други фактори, а не непременно от семейната връзка.

Древната ДНК дава възможност на учените да проверят предположения, които досега са се основавали основно на археологически находки и анализ на костите. Генетичните данни позволяват и да бъде установен биологичният пол на деца, които са били твърде малки, за да бъде определен по скелетните им останки.

Това разкрива интересни подробности за мястото на децата в раннохристиянското общество на Скандинавия. Във Вестерус например мъжете и жените обикновено са били погребвани от различни страни на църквата. Същото разделение се наблюдава и при момчетата и момичетата.

Според учените това подсказва, че децата не са били разглеждани като отделна социална категория. „В смъртта те изглежда са били третирани според същите социални и религиозни принципи като възрастните мъже и жени“, посочва професор Андерс Гьотерстрьом от Центъра по палеогенетика.

Сред хората, изследвани във Вестерус, учените откриват и една особено любопитна история. Жена, обозначена от археолозите като „Lady 56“, се оказва генетично свързана с няколко души от същото гробище - сред тях са нейните родители, братът ѝ и две нейни дъщери.

В гроба на жената е открита мида от вида, използван като символ на поклонниците, отправили се към Сантяго де Компостела в Северозападна Испания. През Средновековието градът е една от най-важните поклоннически дестинации в християнска Европа.

Находката предполага, че жената вероятно е извършила едно от най-дългите поклоннически пътувания на своето време – от Скандинавия до Сантяго де Компостела и обратно. Това означава хиляди километри път през средновековна Европа. Тя е починала преди да навърши 30 години.

Историята на „Lady 56“ показва и колко много информация може да бъде скрита в един средновековен гроб. Генетичният анализ може да разкрие семейни връзки, археологическите находки – религиозни практики и пътувания, а мястото на погребението – начина, по който обществото е организирало живота и смъртта.

Според учените комбинацията от археология и древна ДНК позволява да бъде възстановена много по-пълна картина на средновековното общество – не само кой с кого е бил роднина, но и как хората са организирали общностите си, как са изповядвали вярата си и как са избирали мястото на своето последно пребиваване.