Бай Иван: Да му вземеш ракията на българина е все едно да смениш името му

04/10/2026, 09:03

Кадър бТВ

Управляващите посегнаха към темата за домашната ракия с проектно намерение за ограничаване на спекулата, както сами се поправиха впоследствие.

Няма да ни глобяват с хиляда евро, ако намерят в дома ни подарена бутилка от изконната за българина напитка. Но ще налагат сериозни санкции, ако установят количества без документ и такива, които са предмет на нелегална търговия.

Във Врачанско настръхнаха - засега само на думи, но са категорични, че да посегнеш на домашната ракия е все едно сам да си обърнеш колата.

В село Крушовица, до Мизия, след като в няколко казанджийници отказват да ни приемат, късметът ни спохожда. Наред да вари ракия е бай Иван. Още с влизането му е издадена бележка.

„От тези казани излиза страшна ракия, няма паток и е билка това нещо“, казва за бТВ Иван Иванов.

„Винаги в дома трябва да имаш домашна ракийка — и за лек, да се разтриеш с нея, и за рождени дни, имени дни на дечурлига, на внуци“, казва още той.

Иван Иванов казва, че да му вземеш ракията на българина е все едно да му смениш името. Не крие, че познава и такива, които произвеждат с цел продажба, но по думите му не са много.

„Който се е изтрудил и си е изкарал тия 30 кила от два казана за негови нужди, дори му не стигат за годината, за добри дни, със семействата, за Коледа, за Нова година“, казва Иван Иванов.

В съседното село Бутан местният казан днес не работи, а по главната улица темата за ракията е по-важна дори от предстоящите избори.

„Аз ще ви кажа това, че съсипваме традициите на България, а ракията е традиция от нашите деди и прадеди. Все едно да забраним плескавицата на сърбите, бирата на чехите. И сега, ако мисли държавата, че от нас ще попълни бюджета, това е абсурд“, коментира Петко Петков.

„На мен тая работа ми прилича на оная баба, дето държи пръчка отзад и вика на внучето, което е в локвата: „Ела, няма да те бия“. Та оня ден Гълъб Донев каза, че ако някой ми подари ракия, съм в нарушение на закона, но никой няма да ме провери. Защо трябва да се създават закони, на които винаги ще бъдем в нарушение? А относно терапията — моят дядо почина на сто и четири години и вечер винаги пиеше по една ракийка“, коментира Пламен Драгомиров.

Проверката показа, че литър от най-качествената ракия в магазина стига 20 евро, а домашната е къде по-евтина, казват хората.

„Ракията ни струва примерно три евро. Редим се на опашка да вземем захар на промоция, да направим джанките да не изгният на земята, и сме си сварили 10-15 килограма ракия. Ами тези хора, които крадат пари - ние правим ракия, ние сме престъпници, а тези, които крадат пари, какви са?“, коментира Николай Босолов.

Разговорът взема сериозен обрат - за ракията и орисията.

„В момента ние живеем в страшна немотия, особено по селата, с ниските пенсии и доходи. Те си нямат представа, страшно е. Ако ги накарам да живеят като един човек с 300 или 400 евро пенсия, при две евро хляб, няма да изкарат и една седмица, извинявайте“, казва Петко Петков.

От дума на дума и от човек на човек срещаме Христо, който вече е патил от акцизните.

„Да, на мен ми взеха. За седем килограма ракия ми хванаха вкъщи. Мани ракията — хиляда лева ми сложиха и акт, че имам ракия, която съм си пекъл у нас. Даже ми казаха, че ако не продам казана, другия път ще дойдат и ще ми го вземат и него. За какво?“, разказва Христо Христов.

Битката за ракията между властта и населението често е епична и взема жертви, казва още Христо Христов.

„Те взеха на една бабичка 220 литра от Хърлец същия ден, когато ме хванаха мен. Хванаха и нея, взеха ракията сутринта, следобед бабичката получи удар и умря. Тая бабичка затова тича — да продаде пет кила ракия, да си вземе лебец. Тя, като не може да работи с тая малка пенсия, какво да прави“, разказва той.

В Бутан заради заплахите от властта се стига и до куриоз — всеки отказва с една чашка домашна ракийка да почерпи екипа ни, както се казва — за добре дошли и за довиждане.

„Като те почерпи една ракия, те, след като го гледат по телевизията, ще дойдат да го питат откъде е взимал ракията, да те черпи. Значи аз съм нежелан гост, разбира се“, казва Христо Христов.

Затова се връщаме в ракиджийницата в Крушовица, където ни черпят с мекици, а от казана потичат първите количества сливова ракия на бай Иван. Добра е. Без разреждане няма да мине.