Тони Николов: Връщането на цар Самуил събира 10 века в един миг

04/10/2026, 17:32

Кадър бТВ

Връщането на тленните останки на цар Самуил в България е среща с историята, която събира в един миг повече от хиляда години. Това коментира журналистът и философ Тони Николов, главен редактор на портал „Култура“.

„По някакъв начин това е, разбира се, среща с историята. Най-общият отговор. Какво видяхме? Видяхме един много сериозен жест от ответната страна“, каза Николов.

По думите му историята може да бъде мислена и като континуум, в който огромни периоди от време се събират в един миг.

„Дайте си сметка, че 10 века могат да бъдат един миг. Точно един миг. Те се събират. Изведнъж тези 10 века, които са ни отделяли от едни събития, от кончината на Самуил, знаем – 1014 година, изведнъж това се случва в „Света София“, в центъра на София“, посочи той.

„Виждаме упокоението на тленните останки. Най-сетне, след всички тези перипетии, които вече знаем във времето, се оказва, че ние не сме толкова далече от края на X и началото на XI век, което е невероятно по някакъв начин“, добави Николов.

Той направи паралел с хилядната година, която според него е била белязана от голям страх в Европа.

„Второто, което е невероятно да кажа, е, че хилядната година обаче е доста страшна била в Европа. Това е годината на Кометата. И в Западна, и в Източна Европа“, каза той.

Николов посочи западния хронист Раул Глабер, според когото кометата предвещавала гибелта на много владетели и края на царства.

„Това се случва и на Запад, случва се и на Изток. Както виждаме, самата българска история, като цяло, е част от този голям разказ. Това е годината на големия страх. Точно така, както и 2000-та година“, коментира журналистът.

Според него хората от онова време не са били сигурни дали хилядната година вече е настъпила, или тепърва предстои, тъй като самото летоброене е създавало подобна неяснота.

Николов разказа и за своето обучение в Париж и за влиянието на френската школа в историческия анализ.

„Аз съм учил в Париж. Моите учители са от една френска школа на анализ, която малко така по друг начин осмисля историята. Един от нейните основатели – Марк Блок, забележителен човек“, каза той.

По думите му Марк Блок е смятал, че историята не се занимава с миналото само по себе си.

„Марк Блок казва: историята не се занимава с миналото. Не можеш да се занимаваш с миналото. Миналото не може да бъде обект на нито една наука. Това, с което се занимава историята, тя се занимава с хората. Но не само с хората, защото и социалната антропология, а с хората във времето“, обясни Николов.

„Един човек от времето дойде на срещата. Това е цар Самуил. Ние се сблъскахме с тази част от историята“, допълни той.

Според Николов връщането на тленните останки на цар Самуил показва и потребността на обществото да се разположи някъде в потока на времето.

„Това, което аз видях общо, беше този феномен на колективната психология. Вие говорите за потребността от история. Хората искат да се разположат някъде в един океан от време, в който наистина трудно намират себе си“, каза той.

Като пример той посочи връщането и погребението на английския крал Ричард III, чиито останки бяха открити през 2015 г. на паркинг в Лестър.

„През 2015-та намериха тленните останки на Ричард III – на един паркинг в Лестър. Аз си спомням каква еуфория беше във Великобритания. Тридневни погребения. Правиха се същите антропологични, генетични изследвания“, разказа Николов.

По думите му откритията са показали, че Ричард III е бил гърбав, но не е бил онзи детеубиец, представян в историческите разкази.

„Три дни имаше филми. Оказва се, че един много известен актьор, Бенедикт Къмбърбач, е негов потомък и т.н. Една голяма история. Това връщане на Ричард III много ми напомни връщането на цар Самуил“, каза той.

Николов разказа, че преди упокоението на цар Самуил е решил да прочете изворите за него, публикувани от Българската академия на науките в поредицата „Гръцки извори за българската история“.