Премиерът на Испания свика предсрочни избори на 29 ноември

05/10/2026, 11:54

кадър: Ютуб

Испанският премиер Педро Санчес свика днес предсрочни парламентарни избори на 29 ноември, предаде Ройтерс.

Агенцията определя този негов ход като опит да укрепи политическите си позиции, след като разпокъсаният парламент отхвърли миналата седмица ключови правителствени мерки за справяне с жилищната криза на фона на масови протести, предаде БТА.

„Трябва отново да получим подкрепата на хората“, заяви испанският премиер в телевизионно обръщение.

„Трябва да се мобилизираме и да спечелим много по-голямо прогресивно мнозинство в парламента, което да ни позволи да преодолеем частните интереси, да постигнем нов социален напредък и да продължим преобразяването на Испания“, допълни той.

Санчес призна, че е допускал грешки и не е успял да изпълни част от предизборните си обещания.

„Знам също, че част от това обществено мнозинство днес е недоволно“, каза той.

Решението за предсрочен вот крие значителен политически риск за Санчес, тъй като неговата Испанска социалистическа работническа партия (ИСРП) изостава в социологическите проучвания. В същото време предложенията на правителството за овладяване на задълбочаващата се жилищна криза получиха положителен обществен отзвук, но в петък бяха блокирани от десни депутати. Очакват се и нови протести заради жилищния проблем.

На международната сцена Санчес се утвърди като един от най-разпознаваемите защитници на прогресивни позиции – от признаването на палестинската държавност и защитата на многостранните международни институции до противопоставянето на влиянието на т.нар. „технологични олигарси“. Във вътрешнополитически план обаче поредица от неуспехи и скандали отслабиха позициите му.

Евентуална загуба на социалистите на Санчес на изборите би сложила край на едно от малкото останали леви управления в Европа в момент, когато крайнодесните партии бележат значителен възход в редица страни, отбелязва Ройтерс.

Проучванията на общественото мнение сочат като най-вероятен сценарий управление начело с консервативната Народна партия (НП) с подкрепата на „Вокс“. Подобен резултат би отворил пътя на крайнодясната формация към централната власт за първи път след възстановяването на демокрацията след смъртта на диктатора Франсиско Франко през 1975 г.

Санчес обаче неведнъж е успявал да преодолее неблагоприятни политически прогнози. Макар никога да не е печелил достатъчно гласове, за да управлява самостоятелно с парламентарно мнозинство, той успяваше да изгражда крехки и разнородни съюзи, от крайната левица до десни сепаратистки формации, които му позволиха да остане начело на правителството през три последователни мандата в рамките на осем години.

Разногласията между парламентарните му партньори обаче се задълбочиха през третия мандат. Правителството успя да прокара сравнително малко законодателни инициативи и не е приемало нов държавен бюджет от 2023 г., въпреки че испанската икономика продължава да се представя сред най-добре развитите икономики в света.

Санчес пое премиерския пост през 2018 г., след като оглави успешен вот на недоверие срещу консервативния премиер Мариано Рахой на фона на мащабни корупционни скандали в Народната партия. През последната година обаче високопоставени представители на собствената му социалистическа партия също бяха изправени пред обвинения в корупция, което допълнително натежа върху рейтинга на формацията.

Въпреки неблагоприятните прогнози Санчес си осигури нов четиригодишен мандат през 2023 г., след като договори подкрепата на разнороден кръг партии в парламента.

Ключова роля за това изигра обещанието му за силно оспорвана амнистия на каталунски лидери, свързани с движението за независимост. В замяна той получи необходимата парламентарна подкрепа – сделка, която и до днес е възприемана от много испанци като отстъпление от принципа за национално единство.

Сред знаковите решения от управлението на Санчес е преместването на останките на Франсиско Франко от монументалния мавзолей край Мадрид. Правителството му проведе и реформа на трудовото законодателство, а безработицата спадна до най-ниското си равнище от близо две десетилетия.

Още през юни 2018 г. Санчес затвърди образа си на политик с по-либерален подход към миграцията, когато Испания прие спасителния кораб „Акуариус“ (Аквариум) с 629 мигранти на борда, след като Италия и Малта отказаха да му позволят да акостира.

Докато редица европейски държави постепенно затегнаха миграционната си политика, Санчес последователно защитава тезата, че имиграцията е необходима за икономическия растеж на Испания. Според него чуждестранните работници запълват недостига на кадри в строителството, земеделието и хотелиерството и ресторантьорството и допринасят за финансирането на социалната система.

Напоследък отношенията му с Вашингтон и някои европейски партньори също се усложниха заради отказа на Испания да подкрепи настояването, водено от САЩ, разходите за отбрана да достигнат 5% от брутния вътрешен продукт. Същевременно сближаването на Мадрид с Китай предизвика безпокойство у американския президент Доналд Тръмп и сред част от европейските лидери заради опасенията от засилен приток на китайски стоки на европейския пазар.

Според икономиста и председател на консултантската компания „Фриймаркет Корпорейт Интелиджънс“ Лоренсо Берналдо де Кирос жилищната криза е предоставила на Санчес рядка възможност отново да се представи като лидер на мобилизираната левица и временно да измести вниманието от по-неудобни за правителството теми – миграционната криза в Сеута и корупционните скандали.

„Това е прозорец от възможности. Ако не свика изборите бързо, тези теми отново ще излязат на преден план“, заяви Берналдо де Кирос.