Андрей Райчев: Имаме извънредно събитие

26/10/2026, 10:04

Кадър БТВ

Това е най-ниското участие на българите в каквито и да било избори изобщо

Рекордно ниската избирателна активност на първия тур от президентските избори на 25 октомври 2026 година представлява безпрецедентно политическо явление, тъй като за първи път традиционно най-предпочитаният масов вот бележи по-слабо участие дори от европейските избори. Това заяви социологът Андрей Райчев в студиото на предаването „Тази сутрин“ по bTV, където заедно с PR експерта Диана Дамянова и политолога Петър Чолаков анализираха причините за отлива на между 500 000 и 600 000 избиратели преди решаващия балотаж между Илияна Йотова и Андрей Гюров.

Според предварителните данни на Централната избирателна комисия при над 95% обработени протоколи кандидатпрезидентската двойка Илияна Йотова и Кирил Вълчев получава около 34,6% подкрепа, докато Андрей Гюров и Георги Кандев събират близо 32% при рекордно ниска активност от малко над 20 на сто. Минималната преднина на първия тур се разминава рязко с предварителните социологически прогнози, които даваха двуцифрена разлика между двамата основни претенденти, цитира Дунав мост.

Хипотезите за „жълтия картон“ и историческият спад на вота

Социологът Андрей Райчев направи историческа съпоставка с предишните президентски кампании, за да илюстрира мащаба на настоящия отлив от урните. Докато на първия тур през 2016 година са гласували почти 4 милиона души, а през 2021 година — 2,5 милиона, сегашният спад преобръща десетилетния изборен модел в страната. По думите му българите традиционно харесват и разбират мажоритарния президентски вот, при който обичайната динамика включва масов наплив на първия тур и по-слаба активност на балотажа.

Като единствено историческо изключение до момента експертът посочи сблъсъка между Георги Първанов и Петър Стоянов, когато след близък резултат от около 32 на 33 процента на първия тур се е стигнало до рязка мобилизация на балотажа.

„Това е най-ниското участие на българите в каквито и да било избори изобщо. Включително на абсолютно неинтересуващите ги европейски избори. Тоест имаме извънредно събитие“, коментира Андрей Райчев в ефира на bTV. Той припомни анекдота със съветския ядрен физик Пьотър Капица, който обяснявал поведението на електрон по графика, дори след като му казали, че тя е обърната наопаки, и предупреди анализаторите да не прибързват със заключенията преди резултатите от втория тур.

Според социолога съществуват две основни хипотези за поведението на избирателите след първия тур. Първата, възприемана от опонентите на президентската институция, гласи, че „Радев и Йотова са глобени вече“ от гласоподавателите. Втората хипотеза разглежда пасивността просто като предупредителен „жълт картон“, след който на балотажа урните могат да бъдат атакувани от няколкостотин хиляди временно негласували симпатизанти.

Контролът на ГЕРБ и ДПС и ефектът от инцидента със Соня Колтуклиева

PR експертът Диана Дамянова оцени липсата на между 500 000 и 600 000 гласоподаватели като пряк резултат от решението на две големи политически сили да откажат участие във вота. Според нея бойкотът на изборите доказва, че лидерите на ГЕРБ и ДПС запазват сериозно влияние върху своите твърди ядра.

„Вестта за смъртта на Борисов и Пеевски е твърде рано обявена. Защото, ако те успяват да си подредят електората — особено Пеевски, значи все пак имат контрол върху бившия си електорат“, заяви Диана Дамянова в студиото на предаването „Тази сутрин“.

Тя определи предизборната кампания като изцяло негативна и подчинена на внушението хората да не гласуват, към което се е добавило усещането за предрешен първи етап от надпреварата по подобие на квалификация във Формула 1, както и натрупаната ненавист към политическата класа. По нейна оценка самият Румен Радев не само не е помогнал на кампанията на Илияна Йотова, но дори ѝ е попречил.

Като ключов катализатор, отблъснал колебаещите се в последните часове преди вота, Диана Дамянова посочи инцидента с журналистката Соня Колтуклиева от 22 октомври. Тогава пред централата на „Прогресивна България“ служител на Националната служба за охрана (НСО) блъсна и повали на плочките журналистката, причинявайки ѝ фрактура на рамото, докато председателят на Народното събрание Михаела Доцова се качи в служебния автомобил и напусна мястото.

„Проблемът не е в потърпевшата. Проблемът е в това, че председателят на Народното събрание стоеше и гледаше, сякаш е от друга планета, цялото това събитие. Има правила в PR-а — кон да падне на улицата, ставаш и му правиш изкуствено дишане, ако си в кампания. В този смисъл да оставиш да се въргаля възрастна жена по улицата е невъзможно“, коментира Диана Дамянова пред водещите на bTV.

Илияна Йотова между сянката на Румен Радев и геополитическия шпагат

Политологът Петър Чолаков потърси обяснение за резултатите в специфичната роля на вицепрезидента през последните девет години. По думите му институцията на вицепрезидента зависи изцяло от делегираните от държавния глава правомощия и някои анализатори дори я сравняват с апендикса в човешкото тяло. Според него макар Илияна Йотова да е калена в много политически битки и да притежава безспорни лидерски качества, тя е останала твърде дълго в сянка.

„Сега, през 2026 година, трябваше българите да изберат един човек, който е бил девет години в сянка. Малко като Луната, която няма собствена светлина и се ползва от светлината на Слънцето. Нейната повърхност отразява светлината на Румен Радев“, отбеляза Петър Чолаков в ефира на bTV, допълвайки, че вотът на 25 октомври е показал как Румен Радев остава основната фигура, която консолидира и изгражда формацията „Прогресивна България“.

Ключовото предизвикателство пред кандидатурата на Илияна Йотова на втория тур на 1 ноември ще бъде геополитическото разделение сред избирателите. Цитирайки данните на социологическата агенция „Алфа Рисърч“ от изборния ден, политологът посочи, че при Андрей Гюров 87% от гласувалите са категорични за европейския път на България. При електората на Илияна Йотова обаче се наблюдава пълно разделение в съотношение 40 на 40 процента между проевропейски ориентирани граждани и по-консервативно настроени избиратели със симпатии към Русия и православието, докато останалите 20% не могат да определят точна геополитическа посока.

„Как ще разчита на такива проевропейски ориентирани хора, когато имаше ракети носители на едната кампания, които гледахме и по изборните студиа, като Красимир Каракачанов например“, попита в заключение Петър Чолаков, визирайки официалната подкрепа на ВМРО за кандидатпрезидентската двойка.