Само 4 дами в редиците на Националната гвардейска част: Физическата сила не е достатъчна. Изпитанието е и на волята

25/10/2026, 10:36

кадър: bTV

Националната гвардейска част е един от символите на страната ни. В редиците ѝ има само четири дами.

„В началото не ми вярват. Винаги първият въпрос е: „Ама то има ли въобще жени гвардейци?“. Да, има жени гвардейци, които, по мое мнение, не изостават с абсолютно нищо от мъжете“, казва в ефира на bTV Еми Асенова.

Еми Асенова е най-младата жена, част от Националната гвардия, едва 27-годишна. От малка тренира кикбокс, завършва музикално училище с народни танци.

Изборът ѝ на професия обаче изглежда предопределен - нейни близки също са били част от редиците на Българската армия.

„Цял живот съм знаела, че някой ден и аз ще работя това. Така съм възпитана. Леля ми е военен лекар със седем мисии зад граница. Тя ми е може би най-големият пример в живота. Другият човек, който така съм запечатала в съзнанието си, е моят дядо. Той беше военен пилот и така ме е възпитал още от дете на военщина и на дисциплина“, разказва Еми Асенова.

„Всеки, който ме познава, не беше особено учуден. Просто и аз, честно казано, самата за себе си не си представям да работя нещо друго“, казва тя.

И четирите жени в гвардията имат различни пътища и история, но това, което ги обединява, е честта да носят гвардейската униформа.

„По принцип в армията съм от 20 години. В гвардията ме привлече това, че е институция с над 140 години“, посочва редник Гергана Георгиева.

„Преди това друга работа съм работила извън армията. Излезе конкурс и реших да кандидатствам“, казва Силвия Ангелова.

Редник Радослава Димитрова работи дълги години в дирекция „Протокол“ на президентската администрация. Решава обаче да премине от другата страна – от организатор на церемониите до активен участник в тях.

„Имах възможността дълго време да наблюдавам гвардейска служба и в един момент прецених, че искам да опитам“, казва редник Радослава Димитрова.

Професията им е изпълнена с трудности и предизвикателства, а най-голямото сред тях е постът пред президентството.

„На първо място трябва да умееш да не отговаряш на естествените си нужди. Да успяваш да пренебрегнеш и най-елементарната човешка нужда да говориш, да мърдаш, да комуникираш. Ти си там, сам си с мислите си“, казва Еми Асенова.

През декември Националната гвардия набира кандидати за нови попълнения в редиците си.

„Нормативите са 1000 метра бягане, совалка, лицеви опори, коремни преси“, посочва Силвия Ангелова.

„По принцип това, че не трябва да мърдаш, е най-трудното“, казва редник Гергана Георгиева.

Физическата сила не е достатъчна. Изпитанието е и на волята, а зад привидно лесната задача стоят тренировки, дисциплина и навик. За новите попълнения началото е най-трудно.

„Отначало подготовката. Строевата подготовка. Но сега не изпитвам никаква трудност“, казва Силвия Ангелова.

„Като всяко ново начало се изисква сериозна подготовка. Физическата подготовка, строева подготовка по време на обучението. Едно от най-важните неща е да запазим самообладание, независимо от физическите трудности или атмосферните условия“, посочва редник Радослава Димитрова.

В гвардията няма отделен стандарт за жените и мъжете. Физическите нормативи и изискванията към службата са еднакви.

„Всеки трябва да се доказва всеки ден, за да заслужи мястото си в редиците. Така че мисля, че сме наравно. Униформата го изисква от всеки един от нас“, казва редник Радослава Димитрова.

„Изградила съм си един характер, такъв по-твърд характер. Това направих и доказах, че могат и жените“, казва редник Гергана Георгиева.

Едни от най-запомнящите се моменти са официалните церемонии и празници, в които активен участник са представителите на Националната гвардия.

„Гордост, че си част от българската държава. Показваш българската държава“, казва редник Гергана Георгиева.

„Последното събитие, в което имах привилегията да участвам, беше държавната церемония по посрещането на тленните останки на цар Самуил. Такива събития не се случват всеки ден, така че със сигурност ще го помня винаги“, казва редник Радослава Димитрова.

„Всички мероприятия са емоционални. Аз лично абсолютно винаги си представям, че моите близки и най-вече моят дядо ме гледа и се гордее с мен“, споделя Еми Асенова.

За всяка от тях униформата носи различна символика - продължение на семейната традиция, доказателство, че може да се справи, или пък нова посока в живота. Но и за четирите тя е отговорност да бъдат част от символите на българската държава.