Проф. Касчиев: АЕЦ "Козлодуй" е на 30 сантиметра от критичното ниво на Дунав

11/08/2026, 08:20

Кадър бТВ

АЕЦ „Козлодуй“ в момента е на около 30 сантиметра от нивото, при което би се наложило спиране на централата заради недостатъчното количество вода за охлаждане. Това обясни пред bTV проф. Георги Касчиев.

Тази година е достигнато исторически ниско ниво на Дунав при бреговата помпена станция, която доставя вода за охлаждането на централата. В момента то е около 20 метра и 62 сантиметра над морското равнище.

Първият критичен праг е с около 10–12 сантиметра по-ниско. При достигането му трябва да започне поетапно намаляване на мощността на централата. При спад с още около 20 сантиметра се налага спиране.

Причината е рискът помпите на бреговата помпена станция да изпаднат в режим на кавитация и да бъдат повредени. Ако помпите бъдат изключени, водата вече няма да постъпва в студения канал, което ще прекъсне охлаждането на кондензаторите на турбините.

„Около 30 см“ е разстоянието до момента, в който трябва да се спре", обясни проф. Касчиев.

При сегашната тенденция на спад с около 2–4 сантиметра дневно това би могло да се превърне в сериозен проблем, но прогнозите за следващите 10–15 дни дават основание да се очаква, че дори първият критичен праг няма да бъде достигнат.

Съществено предимство на АЕЦ „Козлодуй“ е начинът, по който е проектирана системата ѝ за водоснабдяване. За разлика от румънската АЕЦ „Черна вода“ и унгарската АЕЦ „Пакш“, които са разположени непосредствено на брега на Дунав, българската централа се намира на около 7 километра от реката.

Затова още в началото на 70-те години е изградена голяма брегова помпена станция, която по-късно е разширена за блокове 3, 4, 5 и 6. Съоръжението разполага с 34 помпи, като в момента за охлаждането са необходими по-малко от 20. От помпената станция водата се отвежда до централата по канал с дължина около 7 километра, пише novini.bg.

Според проф. Касчиев именно тази система позволява на АЕЦ „Козлодуй“ да работи при по-ниски нива на Дунав в сравнение с някои други централи по реката.

Водата от студения канал се използва основно за охлаждане на кондензаторите, като след това се връща обратно в Дунав през топъл канал. Тя обаче има значение не само за кондензаторите. По думите на експерта водата от канала участва и в системите, свързани с охлаждането на реактора, както и в работата на други съоръжения на централата.

„Определящо е нивото, тъй като няма значение колко вода има под входните колектори на помпите. Въпросът е колко има над тях“, обясни проф. Касчиев. По думите му водният стълб над входовете създава налягането, необходимо на помпите, за да работят нормално.

Засега прогнозите дават известно спокойствие за следващите две седмици. По-дългосрочната ситуация обаче остава несигурна, тъй като исторически данни показват, че ниските нива на Дунав могат да се задържат чак до средата на октомври.

Очакваните валежи в горното течение на реката след 18 август могат да донесат известно повишение на нивото, но ефектът върху българския участък на Дунав се очаква едва около 24–25 август. Дотогава работата на централата ще зависи от развитието на речния отток и ежедневните прогнози.