Цар Самуил е сред най-значимите личности в последния период на Първото българско царство

03/10/2026, 07:12

Снимка Булфото

Самуил е български владетел от края на 10-и и началото на 11-и век, управлявал като цар в периода от 997 г. до 1014 г. Той е една от най-значимите личности в последния период на Първото българско царство. Първият владетел е от династията на Комитопулите, предава БТА.

Самуил е роден около 950–960 г. Той е най-малкият син на комит Никола и съпругата му Рипсимия. Самуил има трима братя - комитопулите Давид, Мойсей и Арон.

След смъртта на цар Петър през 970 г., Самуил управлява България съвместно с тримата си братя. При завръщането на цар Борис Втори (970-971) от Цариград четиримата братя признават властта му. След като Византия завзема Североизточна България и цар Борис Втори е отведен в плен през 971 г., братята застават отново начело на свободните български територии на запад от река Искър. При установеното четиривластие Самуил управлява най-северната част на държавата с център Видин. През 976 г. активно участва при отхвърлянето на византийската власт. Воюва в земите на север от Стара планина. След смъртта на братята си Давид и Мойсей Самуил застава начело на българската държава. През 977 г. той приема във Видин избягалия от Византия Роман, син на цар Петър, признава го за законен български цар и става негов пръв пълководец. Столицата на държавата е преместена в Скопие.

В периода 977-983 г. под ръководството на Самуил българските войски овладяват Тесалия и превземат град Лариса след тригодишна обсада. На 17 август 986 г. армията, командвана от Самуил, разгромява нахлулите в България византийски войски в прохода Траянови врата. В сражението участват брат му Арон и Роман, синът на цар Петър. Византийските войски са разгромени, а император Василий Втори се спасява, като бяга във Филипопол (Пловдив). Разказите на хронисти представят бягството му като толкова паническо, че императорската палатка и знаците на императорското достойнство са изоставени и завладени от българите. Победата при Траянови врата укрепва увереността на Самуил във възможностите на неговата войска и стабилизира позицията му на водач на българския народ.

През 991 г. Самуил отново води военни действия с Византия, при които цар Роман е пленен. През 996 г. предприема поход до Термопилите, но на връщане е разбит при река Сперхей. След смъртта на цар Роман през 997 г. поради липса на преки наследници от Симеоновия род за цар е избран Самуил. Вероятно по това време той премества столицата в Преспа, а по-късно в Охрид.

Управлението на цар Самуил е свързано с продължителната борба за запазване на българската държавност срещу Византийската империя. В продължение на цялото му управление, което е почти 20 години, той удържа атаките на византийския император Василий Втори и дори му нанася сериозни поражения.

През 998 г. с цел да предотврати използването на сърбите като съюзници на Византия в българския тил, цар Самуил напада Сръбското княжество, подчинява областите Зета, Дукла и Требине и пленява сръбския княз Иван-Владимир. В резултат на успешна дипломатическа дейност цар Самуил получава признание на короната си от папския престол, сключва съюз с Унгария и оженва сина си Гаврил-Радомир за дъщерята на унгарския крал Геза, омъжва дъщеря си Косара за княз Иван-Владимир, когото връща за управител на Зета, и дъщеря си Мирослава за пленения византийски военачалник Ашот Таронит, когото изпраща за управител на Драч.

От началото на 11-и век българо-византийските отношения се изострят. През 1001 г. Византия завладява повторно Североизточна България, а през 1002 г. – Тесалия. През 1003–1004 г. византийските войски обсаждат и превземат Видин. За да ги отклони, цар Самуил предприема поход в Източна Тракия и овладява Одрин. Византийският император Василий Втори успява да превземе Скопие, но при Перник е отблъснат с тежки загуби. Цар Самуил предприема два похода против Солун. Военните действия продължават до 1013 г., без да се стигне до решителни сражения.

За да спре настъплението на Византия, армията на цар Самуил издига в клисурата между планините Беласица и Огражден - днешното село Ключ, до Петрич, широка дема (стена преграда). На 29 юли 1014 г. византийците успяват да я заобиколят и да нападнат българите в гръб в северното подножие на планина Беласица и цар Самуил е принуден да отстъпи. Заловените в плен около 14 000 български войници по нареждане на император Василий Втори са ослепени, като на всеки 100 души е оставен по един с едно око за водач, и изпратени при българския цар. За своята жестокост Василий Втори получава прозвището „българоубиец“.

Цар Самуил умира на 6 октомври 1014 г. от сърдечен удар, който получава при вида на войниците си, ослепени след битката при с. Ключ.

През целия си живот цар Самуил остава непоколебим бранител на българската независимост, на държавността и духовното наследство, наследени от неговите предшественици - Крум, Борис и Симеон. Цар Самуил е описван от своите съвременници като ненадминат по сила и храброст, като човек, който никога не е знаел покой.

Единственият български средновековен владетел, чийто гроб и тленни останки са запазени

Цар Самуил е единственият български средновековен владетел, чийто гроб и тленни останки са запазени. Гробът на владетеля е открит през 1969 г. в базилика „Св. Ахил“ на остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро в Гърция от гръцкия учен проф. Николаос Муцопулос. Оттогава тленните му останки се съхраняват в Музея на византийската култура в Солун, а темата за връщането им в България периодично се поставя от историци, археолози и българските институции.

През декември 2003 г. за първи път кадри, заснети от български телевизионен екип на остров Св. Ахил в Малкото преспанско езеро в Северозападна Гърция, са показани в документалния филм "Островът на цар Самуил" на Горан Благоев и режисьорката Ралица Димитрова. Във филма гръцкият археолог и византолог проф. Николаос Муцопулос разказва за случайността, при която в средата на 20-и век при археологически разкопки в Преспа с негово участие е открит гробът на цар Самуил и заявява, че той е български цар, който умира през 1014 година, виждайки ослепените си войници. През 1969 г. проф. Николаос Муцопулос прави разкопки в базиликата "Св. Ахил" и открива четири саркофага, като предполага, че единият от тях е на българския цар Самуил. Антропологичните изследвания на предполагаемите кости на Самуил показват, че мъжът е бил висок около метър и шестдесет, и е починал приблизително на 70 години.

В края на 9-ти век по заповед на княз Борис Първи Покръстител на остров Св. Ахил е построен един от най-големите храмове на новопокръстена България. Век по-късно островът става любимата резиденция на цар Самуил, който издига тук своите дворци. По същото време храмът на острова се превръща в катедрала на българския патриарх, който трябва да търси спасение в западните предели на царството след завладяването на Велики Преслав от византийците. Така преспанският остров "Св. Ахил" става свидетел на най-драматичните моменти, белязали края на Първото Българско царство. Островът е уникален и с това, че тук е погребан още един български цар - Гаврил Радомир, синът на Самуил.

***

На 15 март 2004 г. каменната плоча с приблизителни размери 65 на 70 см с вдълбан текст в три реда "Самуил цар и самодържец всем болгаром", като вдясно от текста има по-голям кръст, е открита в двора на къщата на Стамен Василев в петричкото село Самуилово. Надписът е разчетен от старши научния сътрудник д-р Стефан Смядовски, един от най-авторитетните български учени по епиграфски паметници, според който плочата съдържа изключителни исторически данни, въпреки своята краткост. Десет дни по-късно плочата е дарена на Историческия музей в Благоевград.

***

На 13 февруари 2007 г. в София в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ проф. Николаос Муцопулос представя българското издание на своята последна монография „Базиликата „Свети Ахилий“ в Преспа“, в която той излага хипотези за гроба на цар Самуил. Предговорът е на проф. Василка Тъпкова-Заимова.

Монографията е издадена през 1999 г. на гръцки и други езици, обобщение е на проучванията на проф. Николаос Муцопулос за Преспа. Съдържа повече от 300 страници и е богато илюстрирана. Подробно са разгледани надписите от централната апсида, като особено внимание е обърнато на един гръцки надпис с текст, взет от псалм, датиран и разчетен от предходните изследвачи. Информацията от някои писмени извори позволява на проф. Николаос Муцопулос да направи предположението, че това е гробът на цар Самуил. Той достига до заключението, че разпръснатите кости в един от гробовете показват, че там пък са намерили последния си пристан Гаврил-Радомир, убит през 1015 г., и неговите деца.

***

На 6 октомври 2014 г. в Солун президентът Росен Плевнелиев се покланя пред тленните останки на цар Самуил, които се съхраняват в Музея на византийската култура в Солун, и полага венец пред един от най-забележителните средновековни владетели на България. За първи път, по молба на българската държава, тленните останки на цар Самуил са изложени за поклонение по повод 1000-годинишнината от кончината на владетеля. Президентът Росен Плевнелиев и водената от него делегация разглеждат експозицията на музея, където е изложена златотъканата плащаница на българския цар. Президентът Росен Плевнелиев отбелязва тогава, че събитието в Солун е резултат на усилията на много български политици за надграждането на добрите отношения между България и Гърция. По време на посещението си в музея държавният глава е придружаван от министъра на културата и спорта на Република Гърция Константинос Тасулас и от министъра за Македония и Тракия Георгиос Орфанос.

Във водената от държавния глава делегация в Солун са министърът на културата Мартин Иванов, бившият министър-председател Симеон Сакскобурготски и председателят на Българската академия на науките акад. Стефан Воденичаров.

***

Във връзка с отбелязването на 1000 години от смъртта на цар Самуил Български през 2014 г. с решение на Министерския съвет от 27 ноември 2013 г. е създаден Национален и организационен комитет.

Редица събития разказват за епохата на цар Самуил и неговата личност през октомври 2014 г., когато е кулминацията на отбелязването на 1000-годишнината от неговата смърт. Кулминацията на националната кампания за отбелязване на годишнината е на 6 октомври 2014 г. София е домакин на основните събития в Националната програма за отбелязването на 1000 години от смъртта на цар Самуил (997-1014). Кампанията е организирана от Националния комитет под ръководството на тогавашния министър-председател проф. Георги Близнашки.

В Големия салон на БАН се провежда тридневната Международна научна конференция на тема "Европейският югоизток през втората половина на Х - началото на ХI век. История и култура", в която участват 65 учени от България и чужбина. Сред чуждестранните участници са изтъкнати византинисти и медиевисти от Европа и САЩ. До църквата "Света София" в столицата, в присъствието на министър-председателя Георги Близнашки и на президента Росен Плевнелиев, е осветено мястото и е положен основният камък на бъдещия монумент на цар Самуил. В храм-паметника „Свети Александър Невски“ е отслужена заупокойна молитва в памет на цар Самуил от патриарх Неофит и свещеници от Българската православна църква. Годишнината е отбелязана и с различни представяния на книги и със събития в страната, свързани със Самуиловия век.

На хилядолетието от кончината на цар Самуил е посветен брой на Кирило-Методиевския вестник "За буквите - О писменехь", в който са поместени миниатюри от Манасиевата хроника и Хрониката на Йоан Скилица, оценки за времето на Самуил от чуждестранни историци, статии от проф. Василка Тъпкова-Заимова, проф. Петър Петров, проф. Пламен Павлов, проф. Анисава Милтенова, проф. Илия Илиев, доц. Георги Николов, д-р Красимир Кръстев.

Заключителните събития от националната кампания за отбелязване на 1000 години от смъртта на българския цар Самуил се провеждат в Петрич на 6 октомври 2014 г. с конференция, с историческия спектакъл "Неослепена памет" в Националния парк-музей "Самуилова крепост" и с премиера на документалния филм "1014-а - последната година на цар Самуил" на Радио-телевизионния център в Благоевград. В националния парк-музей "Самуилова крепост" край петричкото село Ключ е отслужена заупокойна служба в памет на приснопаметния цар Самуил с участието на българския патриарх и Софийски митрополит Неофит, и с митрополити от Светия синод на Българската православна църква. Отбелязването на 1000-годишнината от управлението на цар Самуил продължава с тържествена заря-проверка, а държавният глава Росен Плевнелиев приема почетния строй на представителни части на Българската армия и произнася слово за делото на Самуил.

***

На 8 юни 2015 г. с тържествена церемония в градината пред базиликата "Света София" в столицата е открит паметникът на цар Самуил (997-1014). Решението за определяне на мястото на монумента в София е взето от второто служебно правителство, назначено от президента Росен Плевнелиев, с министър-председател проф. Георги Близнашки. Издигането на скулптурата е част от програмата за честванията на 1000 години от смъртта на българския владетел. Местоположението на паметника е избрано на база исторически сведения, според които бащата на цар Самуил - Никола, е бил комит на област Средец. Паметникът е осветен от патриарх Неофит.

***

На 3 октомври 2024 г. президентът Румен Радев удостоява с Почетен знак на президента историците проф. Георги Н. Николов и проф. Петер Шрайнер за цялостния им принос в изследването на средновековната българска история и на Самуилова България. Проф. Георги Н. Николов е отличен и за ролята му в утвърждаването и развитието на съвременната българска историческа наука и научна школа, а проф. Шрайнер – и за принос в развитието на двустранните отношения в областта на науката между България и Федерална република Германия. Церемонията по награждаване е в контекста на националното отбелязване на 1010 години от смъртта на цар Самуил, което се провежда под патронажа на държавния глава Румен Радев.

***

На 5 и 6 октомври 2024 г. в Петрич, с различни събития, са отбелязани 1010 години от смъртта на българския цар Самуил.

Делят ни 1010 години от делото на цар Самуил - време на невиждани, страхотни победи на българското оръжие и време на поражение, време на героизъм и превратности, но всичкото това време е въплътено в един от най-ярките ликове на нашето минало. Велик и всеотдаен защитник на родната земя и българския народ, заявява в словото си президентът Румен Радев, който участва в церемонията по отбелязване на 1010 години от управлението на цар Самуил в Националния парк-музей „Самуилова крепост“ край село Ключ.

На 5 октомври 2024 г. с тържествена заря-проверка в Националния парк-музей "Самуилова крепост" край Петрич са отбелязани 1010 години от управлението на цар Самуил. Президентът Румен Радев приема почетния строй и произнася слово в присъствието на българския патриарх и Софийски митрополит Даниил, на кмета на Петрич Димитър Бръчков, народни представители, евродепутатите Андрей Новаков и Андрей Ковачев. Присъстват също областният управител на Благоевград Георги Динев, Неврокопският митрополит Серафим, Струмишкият митрополит Наум, кметове и общински съветници, представители на българската научна и академична общност.

На 6 октомври 2024 г. проявите в памет на 1010-годишнината от управлението на цар Самуил продължават с международна научна конференция на тема „1010 години от смъртта на българския цар Самуил. Самуилова България – история и култура“ в Историческия музей в Петрич. Организатори на конференцията са Българската академия на науките, Софийският университет „Св. Климент Охридски“, община Петрич и Македонският научен институт. Участниците в конференцията са от България, Гърция, Полша и Русия. В началото на конференцията е прочетено и приветствие от държавния глава.

***

На 29 септември 2026 г. министър-председателят Румен Радев съобщава в началото на заседанието на правителството, че е постигнато историческо споразумение за връщане на тленните останки на цар Самуил и добавя, че това е в резултат на интензивни преговори между България и Гърция. Същия ден е в Атина, Гърция, е подписан меморандум за разбирателство между министрите на културата на Гърция и България - Лина Мендони и Евтим Милошев, за взаимното предоставяне на реликви с историческа стойност за двете страни. Съгласно меморандума в Гърция се връщат 48 църковни ценности, произхождащи от манастира „Света Богородица Икосифиниса“ („Панагия Икосифиниса“), манастира „Свети Йоан Предтеча“ („Тимиос Продромос“) край Серес и Светата митрополия на Серес и Нигрита. Те са били пренесени в София през 1917 г. по време на Първата световна война и са били изложени или съхранявани в Националния исторически музей на България. Реликвите, които ще се върнат в Гърция, ще бъдат изложени в Музея на византийската култура до 5 ноември 2026 г. След това те ще бъдат предадени в зависимост от мястото, от което произхождат.