Политолог обясни отказа на ГЕРБ да издигнат кандидат за президент с мита за Одисей

09/09/2026, 19:16

Снимка Булфото

Решението на ГЕРБ да не издига собствен кандидат за президент не е „развяване на бял флаг“, а стратегия за минимизиране на политическите загуби. Това коментира политологът проф. Румяна Коларова за Dir.bg.

"Това не е само избор на "по-малката от двете злини", но и избор, който би могъл да има и стратегически последици. В политологията подобни избори се описват с мита за Одисей, който трябва да преведе кораба си между две чудовища - Сцила и Харибда. И в двата случая има риск от загуба - при Сцила губиш хора, при Харибда - целия кораб, в нашия случай цялата партия. Явно в случая ГЕРБ мислят, че са избрали по-малката от двете неизбежни загуби", посочи тя.

Политологът обаче не изключва напълно възможността ГЕРБ все пак да подкрепи кандидат, издигнат от инициативен комитет. Тя отбелязва, че подобна възможност остава отворена, тъй като партията изрично е заявила готовност да разгледа официално искане за подкрепа. Според Коларова към момента това изглежда малко вероятно, но не и невъзможно.

Според Коларова основният въпрос около кандидатурата на Андрей Гюров и Георги Кандев няма да бъде само дали ще достигнат до балотаж, а с какъв резултат ще приключат изборите за тях.

Тя предупреждава, че ПП-ДБ не трябва да приемат предварително за даденост участието си на втори тур. Като пример посочва резултата на Лозан Панов от президентските избори през 2021 г., когато той получи 3,68% от гласовете.

По думите ѝ, ако Гюров и Кандев не успеят да получат поне около 20% на първия тур при очаквана по-ниска избирателна активност, това би било „унизително“ за ПП-ДБ. Според нея техният резултат ще трябва да бъде сравняван и с абсолютния брой гласове, получени от ПП-ДБ на последните парламентарни избори.

Коларова смята, че именно това е една от причините Борисов да предпочете ГЕРБ да не участва със собствен кандидат. Според нея лидерът на партията може да е преценил, че негативният ефект от загуба на изборите и последвалите въпроси за мащаба ѝ би бил по-сериозен от ефекта на неучастието.

Проф. Коларова определя Илияна Йотова като кандидат, чиято загуба трудно може да бъде представена като вероятен сценарий. Според нея сериозна заплаха за кандидатурата ѝ би възникнала при тежък провал на управлението на „Прогресивна България“, сериозен компромат срещу самата Йотова или тежка дискредитация на Румен Радев.

В същото време политологът отбелязва, че съществува риск част от привържениците на Йотова да приемат победата ѝ като предварително сигурна и да не отидат до урните.

Коларова посочва и че сред избирателите на ГЕРБ и ПП-ДБ вече има хора, които са преминали към „Прогресивна България“. По думите ѝ подобно преразпределение на политическата лоялност се наблюдава и сред част от местните политически и икономически среди.

Според Коларова видимото дистанциране между Илияна Йотова и премиера Румен Радев не е случайно, а „стратегически премислен ход“, който вероятно е съгласуван между двамата.

Тя обяснява това с риска предизборните атаки срещу управляващите да се прехвърлят върху кандидатурата на Йотова. От своя страна Радев също имал интерес евентуални компромати или негативни развития по време на кампанията да не бъдат пряко свързвани с неговото управление. Затова, според политолога, двете страни поддържат определена дистанция.

Коларова вижда потенциал за нов политически проект около кандидатурата на Андрей Гюров и Георги Кандев. Според нея евентуално обединение вдясно около Гюров би могло да представлява сериозна заплаха за ПП-ДБ.

Тя посочва, че Асен Василев първоначално се е дистанцирал от проекта, а и в момента проявява предпазливост към него. Според Коларова бъдещето на подобна формация ще зависи до голяма степен от резултата на президентските избори.

Ако Гюров и Кандев претърпят катастрофална загуба, според нея възможността за подобен проект ще бъде силно ограничена. Ако обаче загубата е „достойна“, кандидатурата им може да се превърне в основа за претенции за нов обединителен проект вдясно.