Франция покрива с ядрен чадър 10 европейски държави, България и 3-те балтийски не са включени

27/10/2026, 10:07

Кадър Ютуб

На фона на отслабващото доверие в американския ядрен чадър 10 европейски държави започват сътрудничество с Париж в областта на възпирането

Франция укрепва и разширява ролята си на ядрена сила в сътрудничество с европейските си съюзници, за да засили възпирането срещу руски нападения на фона на разколебаното доверие в американските гаранции за сигурност, се казва в анализ на „Уолстрийт джърнъл“, цитира БГНЕС.

Планът, наречен от президента Еманюел Макрон „предно разполагане за възпиране“, предвижда разполагане на изтребители „Рафал“, способни да носят ядрено оръжие, в различни части на Европа, както и изграждане на нова инфраструктура и системи за комуникация, ранно предупреждение и обмен на разузнавателна информация със съюзниците.

Крайната цел е руският президент Владимир Путин, който разполага с един от най-големите ядрени арсенали в света и нееднократно заплашва с ядрена война след нахлуването на руските войски в Украйна през 2022 г., да бъде изправен пред по-голяма стратегическа несигурност.

„Това създава допълнително усложнение за противника, защото добавя още едно измерение, което руснаците ще трябва да анализират“, заяви Ксавие Шател, съветник на Макрон по стратегическите въпроси, по време на неотдавнашна конференция по сигурността във Варшава. По думите му инициативата предоставя на Франция и „нови възможности за разпръснато разполагане на ядрените ни сили в случай на ядрена ескалация“.

Десет европейски държави, сред които Великобритания, Германия, Полша и скандинавските страни, се присъединиха към френската инициатива с различна степен на участие, откакто Макрон обяви плана през март. Европейски представители посочват, че новата система за защитени комуникации, ранно предупреждение и обмен на разузнавателни данни би могла да допринесе и за конвенционалната отбрана, ако САЩ не успеят да защитят съюзниците си в НАТО.

„Живеем във време на по-силно геополитическо напрежение, а Франция разполага с този стратегически потенциал“, заяви норвежкият външен министър Еспен Барт Ейде. По думите му френският план „не заменя нищо. Той допълва ядрените гаранции, които вече съществуват благодарение на американския ядрен чадър“.

Френската ядрена доктрина предвижда използването на ядрено оръжие, когато са застрашени „жизненоважните интереси“ на страната. В речта си през март, с която обяви новата политика, Макрон подчерта отново, че тези интереси не се ограничават до френските граници, а имат и европейско измерение.

„Можем ли да приемем, че оцеляването на най-близките ни партньори може да бъде застрашено, без това да засегне жизненоважните ни интереси?“, попита Макрон.

Той заяви също, че Франция, за която се смята, че разполага с около 290 действащи ядрени бойни глави, значително по-малко от САЩ и Русия, ще възобнови производството на ядрени боеприпаси за първи път от десетилетия. Париж вече няма да оповестява размера на ядрения си арсенал.

Франция умишлено оставя неясна точната географска рамка на своите „жизненоважни интереси“ и никога не е предоставяла изрична гаранция за защита на съюзниците си. Държавите, които е поканила да участват в ядрената инициатива, обаче дават известна представа за обхвата на тези интереси.

Към момента десетте държави са Великобритания, Германия, Нидерландия, Белгия, Полша, Гърция, Финландия, Норвегия, Швеция и Дания. Трите балтийски държави, които са най-уязвими от руска агресия, не са включени. Италия е отказала да се присъедини.

„Нямаме планове да разполагаме ядрено оръжие на финландска територия в мирно време. Имаме обаче планове да създадем стратегическа дилема за Русия“, заяви финландският президент Александър Стуб. „Смятахме, че за нашата сигурност ще бъде полезно да получаваме информация и да участваме в този процес. Не знаем докъде ще стигне той. Вероятно става дума за процес, който ще продължи между 10 и 15 години.“

Франция изгради собствени напълно независими ядрени сили извън рамките на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) през 60-те години на миналия век при президента Шарл дьо Гол. Страната не участва в Групата за ядрено планиране на НАТО, която обединява САЩ, Великобритания, другата ядрена сила в Европа, и останалите членове на алианса.

САЩ поддържат отделна програма за споделяне на ядрени оръжия с няколко европейски държави. Тя включва разполагането на тактически ядрени боеприпаси, предназначени за използване от самолети на съюзниците, като всяко решение за употребата им изисква съгласието както на съответната държава, така и на Вашингтон. За разлика от френското ядрено възпиране, британските ядрени сили разчитат на платформи американско производство и са под командването на НАТО.

Съмненията дали САЩ биха рискували ядрена война в защита на свой съюзник не са нови. Именно те са сред основните причини Шарл дьо Гол да потърси независим ядрен потенциал. През 1961 г. той пита президента Джон Ф. Кенеди дали САЩ биха пожертвали Ню Йорк, за да спасят Париж, но не получава отговор.

Тези съмнения се засилиха, след като президентът Доналд Тръмп възприе по-благосклонен подход към Русия на Путин, сключва енергийни сделки и оказва натиск върху Украйна.

Френски представители твърдят, че френското ядрено възпиране е по-достоверно, защото сигурността на европейските съюзници има много по-пряко значение за Париж, отколкото за Вашингтон.

„Има една разлика между Франция и САЩ. Ние споделяме една и съща география, част сме от един и същ континент и сме свързани със съседите си чрез непрекъснати икономически и социални отношения“, заяви съветникът на Макрон Ксавие Шател по време на Варшавската конференция по сигурността.

Това обаче не означава, че съседните на Франция държави ще участват във вземането на решенията. „Французите ще ни позволят да участваме в тяхното ядрено възпиране точно толкова, колкото и американците“, пошегува се министър от правителството на друга европейска държава, включена в инициативата.

Запазването на пълния френски контрол върху ядрените сили е част от целенасочен опит стратегията за „предно разполагане за възпиране“ да получи подкрепа в целия политически спектър на страната, включително от крайнодясната партия „Национален сбор“ на Марин Льо Пен. Според социологическите проучвания тя води в надпреварата за президентските избори през пролетта на следващата година.

Партията на Льо Пен на практика подкрепя инициативата. Анализатори обаче предупреждават, че нейно президентство вероятно би отслабило привлекателността на френското предложение за останалата част от Европа заради предишните ѝ близки отношения с Путин и общия скептицизъм на партията към европейските ангажименти.

„Проблемът е, че президент от „Национален сбор“ би довел до загуба на доверие и в двете направления: възпирането на Русия и гарантирането на сигурността на съюзниците“, заяви Брюно Тертре, френски експерт по ядрената политика и заместник-директор на Фондацията за стратегически изследвания в Париж.

Високопоставен представител на отбраната от европейска държава, участваща в инициативата, се съгласи с тази оценка. По думите му, ако Льо Пен дойде на власт, целите, фокусът и обхватът на партньорството с Франция ще бъдат подложени на нова оценка както в Париж, така и сред съюзниците.

Засега Франция е създала десет отделни координационни групи с партньорите си по инициативата за „предно разполагане за възпиране“. Вместо всички държави да бъдат събрани в общ ядрен клуб, Париж води двустранни преговори по модел с централен участник и отделни партньори.

На практика това означава, че представители на отбранителните ведомства в европейските държави редовно си звънят, за да сравняват информацията, която са получили от Франция, разказват високопоставени военни служители.

„По-добре ли е от нищо? Вероятно. Но това не е и не бива да се разглежда като заместител на разширеното ядрено възпиране на САЩ. Самите французи са напълно наясно с това“, заяви Випин Наранг, професор по ядрена сигурност и политически науки в Масачузетския технологичен институт, който отговаряше за ядрената политика в Пентагона по време на администрацията на Джо Байдън. „Боли ме като бивш американски служител, че това изобщо е необходимо. Но французите изминаха дълъг път.“

Въпреки че стратегическият ядрен арсенал на САЩ е значително по-голям, в Париж и в редица други европейски столици се смята, че американските стратегически способности са предназначени преди всичко за защита на самата американска територия. При тази оценка реалният ядрен чадър над Европа се свежда, в най-добрия случай, до бомбите, разположени по програмата на НАТО за споделяне на ядрени оръжия. Вашингтон умишлено не уточнява как би реагирал при различни сценарии.

Тези свободнопадащи ядрени бомби B-61 са разработени през 60-те години, за да спрат съветски танкови дивизии, които биха могли да настъпят светкавично от Източна Германия. В съвременните условия те стават все по-остарели, а напредъкът на руската противовъздушна отбрана ограничава заплахата, която представляват за руската територия.

За разлика от тях, френските крилати ракети ASMP-A с ядрени бойни глави, предназначени за изтребителите „Рафал“, са проектирани да поразяват големите руски градове и имат висока вероятност да достигнат целите си. Това създава съвсем различно равнище на възпиране, посочват военни представители и анализатори.

„Не е ясно дали руснаците са убедени, че французите биха рискували ответен удар срещу Париж, за да защитят Варшава например. Но със сигурност следят внимателно развитието“, заяви Никол Гражевски, експерт по Русия и ядрените въпроси в парижкия университет „Сианс По“.

Самата същност на френската ядрена доктрина и характеристиките на ядрения ѝ арсенал в някои отношения правят Франция по-сериозна заплаха за Русия от разширеното ядрено възпиране на НАТО, ръководено от САЩ, добави Гражевски.

„Бомбите B-61 не са оръжия за водене на бойни действия. Те са преди всичко инструмент за политическо уверяване“, посочи тя. „За разлика от тях, френският ядрен арсенал може да достигне Русия.“