Икономист: Потиснатите цени се връщат с още по-рязък скок

11/05/2026, 11:14

Кадър Нова тв

Административното потискане на цените може да даде кратък ефект, но след това често води до още по-рязко поскъпване. Това заяви по Нова тв изпълнителният директор на Българската предприемаческа асоциация Александър Нуцов заедно със старшия изследовател в Института за пазарна икономика Петър Ганев коментира възможните мерки срещу високите цени.

„Когато потиснеш цените за момент, след това растат много по-бързо“, отбеляза Нуцов.

Темата отново е на дневен ред след анонсираните от управляващите идеи за проследимост на ценообразуването, диалог с търговските вериги, скъсяване на веригите на доставки и по-широки правомощия за регулаторите. Според Ганев това е разговор, който България води интензивно поне от 2022 г., но досегашните опити не са довели до съществен резултат.

Петър Ганев предупреди, че прекомерната намеса на държавата може да се окаже по-скоро вредна. По думите му не бива да се създава илюзия, че с едно административно решение цените могат трайно да бъдат намалени.

„Ако някой мисли, че може да вземе решение и това да смъкне цените, това по-скоро няма да се случи“, заяви Ганев.

Според него причините за високите цени често не са само в търговските вериги, а и в нивото на конкуренция при производството. Затова той подчерта, че е ключово пазарът да не бъде объркан със свръхмерки, които не дават реален резултат.

Нуцов също се обяви против непазарни интервенции като тавани на цените. Той припомни, че подобни механизми могат временно да задържат поскъпването, но след това натрупаният натиск обикновено се връща още по-силно. Според него усилията трябва да бъдат насочени към оптимизиране на веригите на доставки и към създаване на по-голяма предвидимост за бизнеса.

Двамата експерти се обединиха около тезата, че българският пазар е силно конкурентен, а потребителите вече имат достъп до достатъчно информация за цените. Допълнителна прозрачност, например чрез публикуване на цени в реално време, може да помогне на конкуренцията, но не е самостоятелно решение срещу инфлацията.

Съществен акцент в разговора беше поставен и върху държавния бюджет. Според Ганев високите дефицити и увеличените публични разходи, особено за заплати и социални плащания, създават силен инфлационен натиск. Той предупреди, че ако тези процеси не бъдат овладени навреме, страната може да се изправи пред по-тежки икономически решения.

Александър Нуцов подчерта, че държавата трябва да търси по-висока ефективност в публичния сектор. По думите му, на фона на растящите бюджетни приходи, включително заради инфлацията, е необходимо да се мисли за оптимизация на разходите. Той даде пример с частния сектор, където автоматизацията и новите технологии вече променят начина на работа, и посочи, че подобни процеси неизбежно ще засегнат и администрацията.

Ганев допълни, че България все още има възможност да предприеме навременни мерки, преди да се стигне до болезнени съкращения. Сред посочените от него ориентири са ограничаване на разходите за персонал до 10% от БВП и намаляване на дела на заетите в публичния сектор.

„Не може да постигнем всичко едновременно — затова фокусът трябва да бъде върху разходите“, обобщи Ганев.

Според Нуцов едно от големите предимства на България пред чуждестранните инвеститори остава стабилната данъчно-осигурителна рамка. Той предупреди, че тя трябва да бъде запазена, ако страната иска да привлича инвестиции и да развива регионите извън София.

Тезата на двамата експерти очертава ясен извод — решенията срещу високите цени не се крият в бързи административни намеси, а в по-добра конкуренция, предвидима среда, фискална дисциплина и по-ефективно управление на публичните разходи.