Илиана Раева с емоционална изповед: Искаха да ме осиновят! Разкривам ви истината за прословутата обица на Наско в Америка

29/09/2017, 15:30

Автор: Стефан Ралчев, Блиц

Илиана Раева няма нужда от специално представяне. Едно от златните момичета като състезателка по художествена гимнастика. Първата със собствен клуб още в началото на 90-те години. След това треньор на ансамбъла ни, който изведе до световна титла в Монпелие през 2011 година. Президент на федерацията по художествена гимнастика и основна движеща сила в този спорт в последните години.

Потърсихме Илиана Раева със следните думи - искаме да направим интервю. Да бъде по-специално. В него няма да има нито един въпрос за гимнастика! освен ако ти не я споменеш в отговорите. И наистина спазихме думата си - не я попитахме нищо за спорта, който я направи явление. Няма въпроси за гимнастика, режими, тренировки, състезания и медали. Нито пък за заеманата в момента от нея длъжност.

Тогава за какво? Илиана Раева говори за детството си, за сестра си, за която публичната общественост почти нищо не знаят. Шефката на федерацията по гимнастика говори за родителите си, за баба си и дядо си, за преживяванията преди няколко десетилетия. Тема на разговор са още темата - пари, страхове и прошка...

-Колко добро дете беше Илиана Раева? Ако има две графи – на добрите и лошите деца, ти в коя щеше да попаднеш?
-Според думите на майка – малко! Според думите на татко – добро дете. Според думите на сестра ми ужасно дете (смее се). За графите - ами, и при едните, и при другите (казва го с усмивка).

-Разликата със сестра ти е 6 години. Беше ли от онези по-малки сестри, които досаждат на каките си?
-Бях най-ужасната малка сестра, която може да съществува. Ужасно тероризирах сестра си. Роси е пълен мой антипод. Изключително спокойно, добро и послушно дете. Не създаваше никакви проблеми. Баща ми имаше танцов състав и и тя танцуваше в него. Беше кротка, дисциплинарана. Тя и останалите й приятелки се събираха в детската градина или градинката на училището, за да пушат цигари. Това вече като по-големи. Най много обичах да ходя, да се крия в храстите и да се появя изневиделица. Изнудвах я непрекъснато. „Или ще ми дадеш 50 стотинки, или ще те издам на мама“, казвах много често на сестра ми. Една от най-добрите й приятелки наскоро каза по този повод – тя беше най-ужасното дете, което беше с шест години по-малка от нас, а всички се плашехме от нея и стояхме мирно. И един друг случай – сестра ми събираше приятелките си вкъщи да си говорят, вече имаха гаджета. А аз се криех зад дебелата завеса и седях, без да мърдам, за да ги слушам. И като чуя най-голямата тайна, изскачах и виках - чух всичко, чух всичко и ще кажа на мама и татко. Тя тръгваше да ми се кара. И отново я изнудвах - ако не ми дадеш еди какво си, няма да те издам. Любопитното е обаче, че никога не съм я предавала за нищо. Имаше един сериозен случай, в който баща ми беше безкомпромисен към нея. Тя беше на купон и не се прибра в уречения час. Аз знаех къде е купонът и татко ме накара да го заведа, за да я прибере. Развеждах го из целия квартал – май беше тука, май беше тука... Накрая баща ми разбра какво се случва и че го мотая и ме подгони. А аз виках: „татко, не си спомням къде беше точно“. В момента, в който пристигнахме на мястото, сестра ми ни видя от балкона. Прибра се и имаше страшен скандал. И тогава направих първия си театрален етюд. Била съм на 13 години. Направих се, че получавам нервна криза от уплах, че припадам. Вкъщи тръгнаха да викат бърза помощ. А всичко беше, за да покажа на баща ми колко е лош и че е постъпил неправилно спрямо сестра ми, задето й се е карал. Изправих цялата къща на нокти, че ми прилошава, че не мога да дишам. Уникално го изиграх. Включително дядо ми Илия, на когото съм кръстена, тогава работеше в бърза помощ, се намеси и каза на баща ми - виждаш ли какво направи, не трябва да се караш на децата.

-Спомена за дядо си Илия, чието име носиш. Имаше ли по-специална връзка между вас?
-В един момент трябваше да избирам между гимнастиката и немския, който страшно ми вървеше. Учителка Добрева беше от стар аристократски род и имаше роднини в Париж. Един ден дойде вкъщи и искаше да ме осиновява, бях на 6 годинки. Това го казвам съвсем сериозно. Каза на баща ми и майка ми - аз ще я гледам страхотно, ще я връщам всяко лято. Тя е уникално будно дете, ще има страхотно бъдеще. Беше предлагала уникални неща на родителите ми. Тя ме обожаваше и към мен се държеше като към собствена дъщеря. Естествено, родителите ми не се съгласиха да ме дадат (смее се). Когато в 5 клас трябваше да избирам между гимнастиката и немския, избрах гимнастиката. След това учителката ми по немски ме виждаше на улицата и се обръщаше на другата страна и никога не ми го прости това нещо. Дядо ми Илия, за когото ме питате, също спря да ми говори. Когато станах европейска шампионка обаче, дойде пръв на аерогарата с букет цветя. И ми каза – браво, избра верния път на дядо умното момиче. Това е най-великото нещо, което помня от европейската титла. Дядо, който се движеше с бастун и държеше букет цветя в ръцете си. Целуна ме и аз му се хвърлих на врата. Баба ми още от 4-годишна на всеки Илинден ме водеше на църква. И още от малко дете знаех цялата история на свети Илия.

Продължението четете ТУК.