СТОТИЦИ ВАРНЕНЦИ ОТДАДОХА ПОЧИТ НА СВЕТА ПЕТКА В ЕМБЛЕМАТИЧНИЯ ХРАМ (СНИМКИ)

14/10/2012, 12:22

Виолета Гурнакова

Снимки: Румен Сарандев и авторът

Дълга опашка се изви още от сутринта пред църковната постройка до храм „Света Петка“ във Варна. Поводът беше раздаването на курбан за празника на светицата, както и за самото място, кръстено на нейно име. За бедните и тези които обичат традицията или просто безплатната храна, се полагаше по порция печена скумрия, хлебче и картофена салата.

Още по-вярващите бяха в храма отпреди 9.00 часа, когато започна и празничната литургия. За улеснение на миряните в църквата бяха отворени цели две каси за продаване на свещи. Един от свещенослужителите не пропускаше да излиза периодично на входа, за да напомня на влизащите, че другата каса е вътре до светената вода, докато колегата му водеше богослужението. Народът се възползва от улеснението и в един момент в храма започна да се разнася традиционната миризма на разтопен восък и тамян.

Продавачи на цветя, както и просещи, предвидливо се бяха настанили до самия вход и подканваха всеки минувач да им обърне внимание. Някои умишлено се спираха за да се сдобият с градински китки или пък си носеха от вкъщи, за да ги поставят на иконата на светицата. Както е известно в православната традиция, изображението на храмовия светец е разположено винаги вляво от образа на Божията майка, стояща винаги от лявата страна на олтара.

Храмът ”Света Параскева Петка” или както е по-известен сред варненци-“Света Петка” е разположен в централната част на град Варна на карето на улиците ”Братя Миладинови” и “Ген.Колев”. Строежът на църквата започва през 1901г. и е завършен през 1906г., но се освещава много по-късно от митрополит Йосиф.

“Света Петка” е една от малкото църкви, която не е била разрушавана. Нейното изографисване е едва през 1973г. от зографът Александър Сорокин и с помощта на художниците Димитър Бакалски и Сергей Ростовцев.

Историята не пази спомени за точната дата на първата служба, но се отбелязва, че се е служело в храма и преди той да бъде осветен.

През 1928г. била построена и пристройката към църквата, която днес е позната като кръщелната. До 1945 г. тя била ползвана като кухня за бедни.

Светицата помогнала на мнозина

Не един или двама са гражданите, които имат какво да разкажат за чудесата в своя живот, постигнати благодарение на Света Петка. Най-много са случаите на разрешени проблеми на работното място или с намирането на такова, показва репортерско допитване сред вярващите. На второ място са тези, които отдават почит заради оздравяването на техни близки, както и за собственото им чудотворно изцеление. Не са малко и изпълнените с благодарност заради щастливо задомяване след усилени молитви към нея. Всеки чакащ на опашката, за да запали свещ, имаше своя собствена история за намесата на чудна сила в живота му. Дори един от служителите в храма, който си замина за онзи свят точно преди година, дълго преди кончината си е повтарял, че чака „светицата да го прибере“ - сякаш знаеше кога точно ще си отиде, разказват с нестихващо изумление днес неговите близки.

Три християнки са познати с името й

Св. Параскева (Петка) е особено обичана и почитана светица в много поместни църкви. На нея са посветени и много храмове. Редно е, обаче, да различаваме преподобната Параскева (Петка) Епиватска Българска, живяла в X-XI век (чествана на 14 октомври). Тя била родом от Епиват (Тракия) от родители българи. Животът й и посмъртните чудеса вдъхновено е описал св. патриарх Евтимий. От 1238 г. до падането под турско робство светите й мощи са почивали в църквата "Св. Петка Търновска" във Велико Търново. След вековни странствания през 1641 г. те били положени в катедралата в Яш (Северна Румъния) и са днес място на поклонници от цял свят.

Преподобномъченицата Параскева Римлянка (26 юли), живяла през II век и по апостолски проповядвала на езичниците дори в Рим, столицата на империята. Посечена с меч след жестоки и дълги мъчения, св. Параскева обърнала със смелостта и чудесата си мнозина във вярата. Мощите й по-късно били пренесени в Цариград.

Великомъченицата Параскева Иконийска (28 октомври), родом от Икония (Мала Азия), отдала живота си на милосърдие и проповед, посечена след много мъчения също с меч по време на гонителя Диоклетиан през 303 година.

Житието й е изпълнено с подвизи

Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от нашия народ и Петка Българска, е една от най-обичаните и почитани светици не само в България, но и в целия православен свят.

Живяла през ХI век, тя била известна с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните й мощи извършват многобройни чудеса. Оттам започват нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, които я правят "своя" и за българи, и за сърби, и за румънци, и за гърци...

Въздигането на посмъртната слава на св. Параскева е свързано с българското царство. Когато Източната римска империя пада под властта на латините (след 1204 г.), мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново през 1238 г., по времето на цар Йоан Асен II и патриарх Йоаким. Там те остават до падането на българската столица през 1393 г. След това са пренесени в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство, но когато османците завладяват и тази твърдина в 1396 г., реликвата отново е пренесена, този път в Белград. След окончателното завладяване и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни мощите на светицата били пренесени в Цариград в 1521 година.

На 27 декември 1888 г. с благословението на митрополит Йосиф мощите й са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където пребивават и до днес, утвърждавайки храма и града като главен център на поклонничеството в Румъния.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!